Да си беден, не е грях, но да не желаеш да се оттласнеш от дъното, е

Дойде краят на годината и отново е време за равносметка. Дали излизат сметките, всеки сам ще прецени за себе си. Футболната година бе много различна. Различна от доста предишни. Различна е, защото се случиха събития, които бяха направо забравени, а други дори не бяха се случвали преди това. Кое беше най-важното? Най- важното беше това, че отново имаме национален отбор по футбол. Не че преди тази година нямахме, но този ни припомни отдавна забравени мигове. Не си спомням кога за последно гледахме мач, в който да има смисъл да играем. Обикновено от доста години насам смисълът се губеше след втория двубой. Сега обаче не беше така. До последната среща се борихме и имахме надежда, че ще се случи чудото, че ще се класираме. Нещо, което в тази група, в която бяхме, е граничещо с лудост. Така де, само лудите вярваха, че след третия мач Любо Пенев няма да си е заминал, двама да са обявили бойкот, а тринайсет да бойкотират, без да го казват. Да, ама ние сме си такива - луди, щури и абсолютно непредвидими Всичко това в най- добрия смисъл на думата. Най-важното, обаче е, че бяхме отбор! Отбор, който накара всички да имаме надежда за нещо добро. Имаме право да се надяваме на това добро, защото то ни липсваше в ежедневието. През по-голямата част от годината хората бяха по улиците. Те търсеха по-доброто. По-добрия живот, по-доброто бъдеще, по-реални причини да не напускат страната. Тази година беше белязана именно от това търсителство. Да откриеш смисъл и да дадеш живот на този смисъл. В лицата на мнозина имаше надежда. Много от тези хора имаха своята двойна надежда. От една страна, че България ще бъде повече майка, отколкото мащеха. От друга, че отборът ни по футбол ще успее да ни обедини около радостта, а не да сме заедно единствено в битката ни с мизерното съществуване. Да си беден, може би не е грях, но да не желаеш да се оттласнеш от дъното, да не желаеш да се развиваш и да не желаеш да си съвършен, е повече от грях. За съжаление все още много българи живеят в този грях. Те предпочитат да лежат вкъщи, да чакат на държавната 6-месечна издръжка и да плюят тази държава. Така не става! На Запад също много хора са безработни. Но Германия, Франция или Швеция могат да си позволят тези безработни. Ние – не! Ние сме прекалено малки, че при 50 000 свободни работни места в цялата ни икономика, промишленост и производство ние да имаме… 300 000 безработни. Само тук някой може да си мисли, че ей тъй, лежейки вкъщи, ще дочака човек, който да го потърси и да го направи директор, началник. Навсякъде по света хората се катерят нагоре. Тук ние лежим на дъното и чакаме някой да ни издърпа нагоре Понякога дори против волята ни. Така е в държавата, така е във футбола ни. Хвала, че се появи Лудогорец. И сега имаме надежда. Футболна. Сега всички имат стимул да се развиват. Много често чувам обвинения към църквата, че не желае хората да се развиват и напредват. Това е може би една от най-тежките заблуди и измами, които са били втълпявани на всеки години наред само и само да отблъснат колкото може повече народ от Бога. Ние сме длъжни да сме съвършени. Ние сме длъжни да се развиваме и да бъдем миротворци. Всички сме създадени с цел да създаваме, развиваме, побеждаваме собствените си недостатъци. Длъжни сме да сме съвършени така, както е съвършен и Бог. В тези дни на тежест, болка, скръб, тегоби се ражда една надежда - надеждата, която спаси човека от вечната участ да бъде далече от Бога. Роди се в пещера, а не в дворец. Роди се, за да примири човешкото с божественото. Роди се, за да може човекът да докосне Бог отново. Но не човек докосна Бог, а Бог стана човек. Това е велика тайна! Тази надежда се казва Христос. Христос е този, който повече от две хилядолетия вдъхва надежда, живот и дарява мир в сърцата на тези, които го търсят и намират. В тези дни клиширано казваме, че сякаш ставаме по- добри. Може би наистина е така. Но нека тази любов към другия не свършва заедно с празниците. Нека през новата 2014г. надеждата да бъде съпроводена с вяра, любов и много успехи във всяко добро начинание. Това е напълно възможно тогава, когато допуснем Христос да се ражда всеки ден в нашите сърца, които е необходимо да превърнем в неговата пещера. Бъдете благословени, щастливи, обичани и обичащи, успешни в труда и всяко добро начинание и най-важното да допуснем Бог в сърцата ни, защото той не само ни допусна до себе си, но и отдаде себе си жертва за всички ни, независимо дали вярваме в това негово действие, или не.

Още спортни новини четете в Sportonline.bg.