Празнуваме Коледа цели три дни

На Рождество Христово свършва дългият коледен пост и затова обядът е блажен и много богат. Коледа се празнува на 25, 26 и 27 декември. Датите са постоянни. Тогава се сменя календарният цикъл на живота според християнския календар и заедно с Великден този празник е един от двата най-важни за всеки християнин – символ на светлината, душевното просветление и победата на деня над нощта.

Сутринта на Коледа под празничната елха децата по целия свят намират дългоочакваните подаръци от дядо Коледа.

На 25 декември след тържествената служба в църквата се посрещат гости, организират се веселия.

Именници са Христо, Божин. Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Кристиян и производните на тях.

Рано сутринта или още предния ден се коли прасенце с особен обичай, близък до обред. По плешката й колячите съдят за миналото и бъдещето на къщата и цялото семейство. Основните ястия през тези дни са от свинско месо.

Традиционни ястия за празника: Коледна пита,  печен дроб, баница с месо, свинско с праз, свински пържоли с гъби, свински коледни сарми,  пълнена птица – пуйка,  патица или кокошка, печено пълнено прасенце, баница с праз и сирене, супа  пача от свински крака, варена тиква с мляко, пастърма със зеле, капама по Бански, меденки, млечница (брашнена халва), тиквеник.

Коледни обичаи: Всеки домакин гледа в къщи да влезе най-напред момиче или млада жена, та агнетата да бъдат все женски, а бъдещето плодовито. На обяда се пие най-напред блага ракия, при което младите, като я поемат целуват ръка на по-старите.

В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.

Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището.

На 26 декември - вторият ден на Коледа е християнският празник Събор на Пресвета Богородица. Имен ден празнуват носещите името Йосиф и Давид.

На 27 декември – третият ден на Коледа е празникът на Св.Първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден). Първи служител в християнската църква, тялото, на когото било  изядено от дивите зверове и птици. Със Стефановден завършват Коледните празници.

Именници са Стефан, Венци, Стоян, Стойно, Стойко, Стоил, Стоимен, Цанко, Цонко и производните на тях.

От Малка Коледа (24 декември) започват 12 дни, наричани“Мръсни”, (Погани, Некръстени), през които витаят зли духове. Не се работи и пере. Не бива да се зачеват деца, за да не бъдат лоши. В някои краища на България правят изкуствени караконжовци, с които се прогонва нечистия дух.