Бащата умира, майка и деца остават на улицата

През април 2006 година мъжът на Надежда* тегли инвестиционен кредит от Райфайзенбанк за построяването на цех за дограма. С изтеглените пари започва да строи производствена сграда с 2128 кв. метра върху 1150 кв. м. земя, закупена преди това без кредит. Набавят машини с отделен лизинг, който за пет години е изплатен. За съжаление два месеца по-късно съпругът й почива.

Според Надежда при изтеглянето на кредита им е предложена застраховка и мъжът й е подписал документите, които е трябвало да получат няколко дни по-късно. Това обаче не се случва и в момента тя няма такава застраховка. Останала сама, жената изплаща чинно заема си в следващите близо три години. Оказва се обаче, че по условията на изтегления кредит тя е внасяла единствено лихвите, като заемът е стоял непокътнат. По груби изчисления за този период тя е внесла на банката около 180 хиляди лева лихви без да се намали главницата. Затова през септември 2008 година Надежда прави рефинансиране отново към Райфайзенбанк, като този път според условията в месечната такса е включена и част от главницата. Според последния погасителен план кредитът е в размер на 300 хиляди евро, като през 2017 година жената трябва да го е изплатила. Общата сума с лихвите възлиза на около 510 хиляди евро. При изтеглянето на кредита от банката обявяват, че стойността на сградата го обезпечава на 195 процента. Отделно Надежда ипотекира и жилището, в което живее с двете си дъщери.

С настъпването на кризата обаче за бизнесдамата става трудно да изплаща високите месечни такси, тъй като освен тях има да дава и на работници, да внася осигуровки към НАП. Така от началото на тази година вноските буксуват и в края на ноември Надежда е дадена на частен съдебен изпълнител, а сметките и активите на управляваното от нея дружество са запорирани. Жената прави нееднократно опити да предоговори нови условия с Райфайзенбанк, разсрочване за повече години, но среща категоричен отказ от тяхна страна.  В момента само електричеството на цеха възлиза на около 1000 лева на месец, още 200 вървят за вода, отделно трябва да се плащат заплати и да се внасят осигуровки на работниците, чиито състав е намален до минимум.

От началото на годината жената не е спирала с плащането на вноските, но те са били в значително по-малък процент от това, което е трябвало да се внесе. В момента има доста поръчки, работата върви, но Надежда няма как да навакса изоставането с банката. Тъй като е закъсняла 90 дни от банката са преминали към изискуемост. Въпреки че е получила уверение, че при изтеглянето на кредита сградата покрива сумата на 195 процента, в момента тя е оценена на едва 330 хиляди лева, което е неколкократно по-малко от първоначално направената инвестиция. Апартаментът пък, който също се намира в Стара Загора и е 84 квадратни метра, е оценен на 33 хиляди лева. Още по-фрапиращ е случаят с машини, които преди са закупени за 10 000 лева. Същите сега, едва пет години по-късно са оценени на 250 лева. Според Надежда, целта на банката е да продаде работещия цех заедно с машините на безценица на близки до тях хора, които да се сдобият с бизнеса й на доста ниска цена. За нея пък ще останат още дългове, които по думите й ще изплащат не само децата й, но и внуците й.

Потърсихме и експертите на Райфайзенбанк за коментар по казуса. Ето и тяхното становище:, "Представляваната фирма е клиент на Райфайзенбанк и добрата практика в бизнес взаимоотношенията не позволява да бъдат разкривани детайли относно отношенията на фирмата с банката, тъй като тя представлява конфиденциална информация и не е достъпна от публични източници. Бихме могли единствено да уточним, че банката е предприела множество стъпки като рефинансиране на кредит и удължаване на срока за изплащане, осигуряване на гратисен периoд, както и редица други мерки, с които да улесни клиента си при изплащането на задълженията. Тъй като клиентът е преустановил договорените плащания по кредита през 2013 г., банката е предприела предвидените в законодателството действия. Считаме за напълно неоснователни твърденията за намерения и цели на банката, различни от реализиране на законните ни права като кредитор."

Притеснителен е и фактът, че Надежда е подписвала анекси, според които лихвата би трябвало да пада, а реално банката я е вдигала едностранно. Така при първоначална лихва от нива 9,9 през годините тя е нараснала до 11,2 процента. Реално се получава така, че от изтеглени 300 хиляди евро, в момента Надежда има да връща 265 хиляди евро. Отделно всяка година се е заплащала и такса за управление на кредита, която е варирала между 1,5 и 2.5 процента. Това, на фона на високата изтеглена сума, също е значителен разход за кредитополучателя.  За всяко предоговаряне също се плащат пари.

Оттук нататък историята на бизнесдамата е в ръцете и на експерти от гражданско сдружение ДНЕС. От организацията са категорични, че за случая ще сезират прокуратурата и ще работят заедно с адвокат Кръстева, за да помогнат на кредитополучателя. Още при предишния подобен случай с Павел Шаралиев от Сопот, за който ви информирахме, стана ясно, че от ДНЕС са внесли жалба в Европейската комисия срещу чл. 417 от Гражданско-процесуалния кодекс, който касае своеволията на частните съдебни изпълнители и банките. По думите на координатора на ДНЕС в Пловдив Малина Несторова всеки отделен случай на засегнат ще бъде изпращан в Страсбург.

*Името на кредитополучателя е променено по нейно желание. Редакцията разполага с пълните имена и данни.