Изводи от декемврийското издание на политическия и икономически индекс на "Галъп интернешънъл"

Данните за общественото мнение през декември показват известно успокояване на напрежението спрямо ноември. Общите нива на обществена тревожност остават високи, но покачването им, за което „Галъп интернешънъл" съобщи през ноември, не се е оказало трайна тенденция.

Това са част от изводите от декемврийското издание на Политическия и икономически индекс на "Галъп интернешънъл" - ежемесечно изследване, провеждано чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1012 пълнолетни българи в цялата страна. То е част от традиционната собствена изследователска програма и е независимо от външно финансиране.

Студентските протести, ескалацията на напрежението, големите партийни митинги и синдикалният протест превърнаха първата половина на ноември в нов връх на протести - втори след лятото.
Той обаче изглежда отминат, ако се съди по различните индикатори, които измерват протестната енергия - подкрепата за протестите, искането за оставка и т.н. не се задържаха на по-чувствителните нива от предходния месец и през декември са установяват на познатите от края на лятото и началото на есента дялове от около и над 40%.

Резултатите сочат, че искащите оставка на кабинета намаляват от 48 на 42 на сто, докато тези, които смятат, че управляващите трябва да останат вдигат нивото си от 37 на 39 %.

От 49 на 43 процента намаляват подкрепящите протеста, а противниците увеличават процентите си от 40 на 44.

68 % от респондентите заявяват, че не искат да участват в протести срещу само 22 на сто, които биха се включили в подобни акции.

Допълнителен фактор в това отношение е и усещането за отслабване на протеста - мнозинство от 62% са с впечатлението, че протестите отслабват, а 13% са с противоположно впечатление.
Ако протестите продължат, те в крайна сметка ще успеят да постигнат оставка на кабинета и предсрочни избори, смятат 26%, но 47% са на обратното мнение.

Преобладаваща е вярата в успеха на протеста сред привържениците на ГЕРБ и на партиите от Реформаторския блок. Протестният потенциал, обаче, остава като цяло висок - 22% декларират готовност за участие в протест срещу правителството.

Очевидно липсата на бърза оставка на кабинета довежда до известна умора и скептицизъм към протестите, но пък и несигурността пред управляващото формирование не е намаляла.
Тя се подсилва и от регистрираното и в предишния месец общо раздразнение към политическата прослойка, коментират от Галъп.

То се проявява и в ниското доверие към правителство, президент и парламент. Но и при тях не е продължил спадът от миналия месец, който беше симптом на общото делегитимиране на целия политически елит.
И правителство, и президент имат доверие от около 30%, а недоверие - около 60%. Парламентът пък завършва годината с доверие от 18%.

Обобщението от последните двайсет години на ежемесечни изследвания на „Галъп интернешънъл" сочи, че през отминаващата 2013 г. президентската институция е стигнала нива на недоверие, които за последно са установявани в края на мандата на президента Желев.
Никога в толкова ранен етап от мандата си действащ президент не е бил в толкова неизгодна позиция като обществена подкрепа. Сходни са изводите и за правителството. Подобни нива на недоверие са регистрирани много пъти, но рядко в толкова ранен етап - с изключение на тройната коалиция.

Парламентът пък вече двайсет години на практика стои на същите нива на популярност - хронично зависими и от картината на партийните предпочитания.

От редовния въпрос за електоралните нагласи се вижда, че БСП леко вдига процентите си - от 21,4 през ноември на 22,8 през декември.
В същото време подкрепата за ГЕРБ остава на нива около 18 процента според проучването.

Запазват се и шансовете за присъствие в следващия парламент на Реформаторския блок. Половината от респондентите в тази ниша спонтанно назовават Реформаторския блок. Останалите, обаче, продължават за назовават имената на съставните партии.

Увеличават се шансовете и на новата формация на Николай Бареков, коментират от Галъп.
Движението на Бареков продължава да се утвърждава и мери ръст с „Атака" и НФСБ.

Засега не се потвърждава хипотезата за видимо повишаване на електоралния потенциал на националистическите формации. Изследването, обаче, беше проведено преди последните скандали./News.bg