Проучването обаче доказва и друго - в бг училището съществува сериозна дискриминация спрямо децата, които не са от заможни семейства

Децата от заможни семейства се справят по-добре в училище, става ясно от международното оценяване PISA, в което участваха наши осмокласници. Неотдавна то постави децата ни на 47-о място в света според резултатите им по математика. Проучването обаче доказва и друго - в българското училище съществува сериозна дискриминация спрямо децата, които не са от заможни семейства. Хлапетата, чиито родители не носят много пари, или пък само единият от тях работи, като цяло са се справили по-зле и са изкарали по-малко точки на тестовете. Вероятно една от причините е, че по-малко от тези деца имат възможност да посещават частни уроци.

Резултатите на децата, чийто баща е безработен, са с около 27 точки средно по-ниски от тези на тийнейджърите с работещи бащи. При майките разликата е още по-фрапантна - хлапето, чиято майка няма работа, изкарва средно 41 точки по-малко, информира вестник "Стандарт".

Цели 200 точки пък делят резултатите на децата, в чийто дом книгите са под 10, с тези, чиито библиотеки имат над 200 тома. Особено притеснителен е фактът, че последните са едва 10% от всички ученици, участвали в проучването. За сметка на това в дома на една трета от учениците четенето, меко казано, не е на почит. 27% от децата са отговорили, че семействата им притежават между 0 и 10 книги. Разликата в техните точки и тези на отличниците показва пропаст от около 5 класа в нивото на знания - тъй като се приема, че наученото в един клас се равнява на около 40 точки, изкарани на теста.

Разбивката на резултатите по училища показва, че високите оценки са концентрирани предимно в така наречените елитни гимназии - езикови и математически. Държавата на практика е оставила на произвола на съдбата голяма част от техникумите и непрофилираните гимназии. Техните резултати са много по-ниски - повече от половината ученици в техникумите (близо 53%) могат да извършват само най-елементарни математически операции, не и да прилагат по-сложните формули.

В същото време децата от професионалните школа, решили вярно най-трудните задачи, са едва 1%. Любопитното е, че въпреки тези данни голяма част от българчетата са написали, че имат висока мотивация да се занимават с математика. 40 на сто от тях смятат да изберат професия, свързана с нея. Авторите обаче са посочили, че ние сме сред страните, в които и уж мотивираните ученици се представят зле на подобни тестове. От проучването става ясно също, че математиката стресира българските ученици много повече, отколкото връстниците им в Европа. 70% от децата се тревожат, че материалът по математика често е неразбираем за тях. За 45% пък домашното по този предмет е редовен източник на стрес.