На компетентните органи не им мигва окото от стряскащата статистика за корупцията

Корумпарският манталитет на нацията получи неочаквана илюстрация в невинна математическа задачка за второкласници, при това измислена от корифей в професията си:

"Жителите на една махала били закарани на митинг, като всеки получил по едно знаме и по две кебапчета. След митинга те изхвърлили 15 от знамената, а останалите 35 знамена занесли в махалата. Колко кебапчета са получили жителите на махалата?"

Това условие предизвика коментари от смях до гневен вой, а всъщност даде карикатурен образ на действителността, показващ, че нерегламентираните плащания са част от всекидневието ни. "Като въздуха и водата за всяко живо същество", както гласеше клишето от времето на соца.

Майтапът с кебапчетата директно беше разчетен от възмутени родители и наблюдатели като плащане на избиратели от малцинствата преди избори и осигуряване на масовка за контрапротест, финансиран от сегашните управляващи, които въведоха тази мода. Никой не видя нередност в корупционния сюжет, всички се възмутиха от "политизирането" на малчуганите.

"Не е луд, който яде кебапчето"

Задачката по математика идеално се върза с последното проучване на Центъра за изследване на демокрацията, което показа, че все повече хора дават подкуп по навик и по своя инициатива. Навикът, както е известно, се придобива след продължително и системно повтаряне на едно и също действие - като миенето на зъби. Така че 14 процента от българите са участвали в корупционни сделки. Половината са го направили заради оказан натиск от чиновници, останалите - по навик.

До такава степен даването на подаръци от всякакъв вид е станало част от действителността, че хората отиват "подготвени" при администрацията. Там и в законодателната власт, тоест Народното събрание, корупцията устойчиво вирее - като фикус в панелка. И няма специализирани органи за борба с нея, няма прокуратура, няма антикорупционни планове и стратегии - всички те са или бутафорни (по мнението на експертите), или действащи избирателно (според собствения анализ на прокуратурата). Липсват институции, които са политически необвързани, за да могат да разследват и това е най-големият проблем в държавата, показва изследването. Тя очевидно плаща стотици милиони без никакъв шанс даването на подкупи да бъде ограничено или поне затруднено.

Така че задачката с кебапчетата си е просто всекидневие и не бива да бъде нападан авторът й - той самият признава, че е търсил "нещо реално", за да състави казуса. Човекът е намерил истинска ситуация, само дето не е подозирал, че така ще възпламени духовете. Честно казано, примерът си е съвсем достоверен и сигурно не един партиен актив е трябвало да смята колко кебапчета ще трябват, за да се изкарат избирателите от махалите им. Ето ти реална подготовка за живота - дето все критикуваме образованието, че било отвлечено и непрактично.

Още "обичайни работи"

Равнодушието на управляващите остава заплашително голямо спрямо собствените му тъмни страни. Например никой в парламента не декларира конфликт на интереси - и какво от това. Липсва прозрачност как се "коват" законите в работата на Народното събрание, само си спомнете как промените се правят за конкретни хора - без значение дали Ванко 1 или Делян Пеевски. Няма обществени обсъждания, всичко е сделка, а партиите в опозиция неведнъж са влизали в колаборации с управляващите. В резултат на това хората гледат с недоверие и на трите власти, отписали са ги веднъж завинаги като корумпирани и си знаят - има ли проблем, трябва да се плаща.

Така например по сметките на Центъра за изследване на демокрацията през 2012-2013 г. са се "сключили" около 910 000 корупционни сделки. За сравнение: осъдените за първите шест месеца на тази година са само 42-ма. Останалите към 900 хиляди, умножени по две, тъй като сделката има две страни, засега остават необезпокоявани. Невъзмутими към тази стряскаща статистика са и компетентните органи.

Една различна реалност

Като по поръчка за сравнение с българската ситуация - в момента в Германия се води сензационно дело за търговия с влияние срещу бившия президент на страната Кристиан Вулф - един от перспективните млади кадри на Меркел. Той си заминал преждевременно от политиката заради телефонна заплаха на гласовата поща на главния редактор на "Билд", тъй като вестникът описваше как взел заем от приятел, за да си купи луксозна къща.

Процесът обаче се води по друг повод - Вулф е уличен от прокуратурата, че негов приятел, филмов продуцент, преди време го черпил няколко нощувки и вечеря на Октоберфест - само за 700 евро. По време на случката Вулф не е президент, а е само шеф на германска провинция. От него кинаджията искал едно "рамо" за спонсорство от "Сименс" и го получил. Сега съдът нищи надълго и нашироко приятелските отношения на Вулф с този и онзи и разпитва звезди от всички сфери на бизнеса, за да установи приел ли е незаслужена облага бившият политик, или не е приел.

Въпреки десетките критични коментари в германските медии юристи не спират да обясняват, че все тая дали са 700 и 700 хил. евро - подкупът си е подкуп, влиянието си е влияние. Това в България трудно го схващаме, а всички политици начело с философа Доган и неговото инженерно консултиране на язовири и каскади и Борисов с неговите приятели, при които отсядаше, докато беше премиер, са невинни по презумпция, защото държавните органи, не един съдебен състав, а и мнозинството от гражданите са убедени, че така е редно. Високият пост си има своите предимства - на заемащия му се полагат всички привилегии, които са недостижими за простосмъртните. Обогатяването му се следва по право. Затова сумата от 700 евро е незначителна дори за българските представи, освен това казусът лъха на неуважение. Та да не би данъкоплатците да разбраха кой плаща ловните излети на бившия президент? Или пък как поддържа луксозния си живот несъстоялият се шеф на ДАНС?

За разлика от българския манталитет на Запад разсъждават по-иначе. Там шведска министърка подаде оставка, защото не си платила обществената телевизия. Британски съдия беше уволнен, защото имал любовница и щом лъжел жена си, щял да лъже и данъкоплатците. Да не говорим, че в Германия всеки разкрит корумпиран служител в държавната администрация губи пенсията си. Затова Вулф ще бъде направен за посмешище в съда и това ще е в реда на нещата. И ако бъде доказано, че е приел тези 700 евро, вероятно ще последват и други обвинения.

По чудомировски

В България случаите с корупция рядко биват разкрити, като делата срещу политици и хора на ключови постове в държавната администрация са изключителна рядкост. Факт е, че прокуратурата в собствения си анализ признава, че делата по високите етажи започват едва когато корумпираният бъде освободен от поста си. Като Чудомировия герой, дето чака "да се изока некой ден" за корупцията в управлението, ама като се пенсионира, тоест като стане безопасно.

Разследванията по традиция се правят напълно избирателно. И тъй като обогатяването е трудно за доказване без помощта на данъчните, този пост е ключов и всяка власт гледа да го овладее още в началото. След това прокуратурата и данъчните сядат и внимателно пресмятат кого е удобно да изгърмят и кого - не. Щом властта се смени, се образуват шумни дела срещу бившите управляващи и техни висши чиновници. С времето те намаляват до единична бройка и обикновено биват оправдани в съда.

През това време "борсовият" индекс за корупция, мерен от "Тренсперънси", запазва високите си нива. На фона на видимата рецесия навсякъде в тази сфера е оживено - акциите се вдигат, желаещите да плащат не намаляват. Сигурно този бранш е имал предвид премиерът, като оповести бодро, че икономиката превключва от първа на втора скорост.