Какво казваме, а какво мислим?

Би било съвсем правдоподобно, ако в тълковния речник срещу думата „противоречие“ стои обяснението: „сблъсъкът между женските думи и женските мисли“. Жените почти никога не казват това, което мислят. А после се сърдят, че мъжете не ги разбират. Съмнително е дори дали самите жени разбират себе си.

Колко често ви се е случвало да кажете на половинката си  „Махни се, остави ме!“, дърпайки се и врътвайки очи в опит да побегнете, а имайки предвид точно обратното – огромното желанието той да ви стисне силно в обятията си и никога да не ви пусне?! Малко обаче са мъжете с ясновидски способности, а жените очакват точно такива, което е причината за не един спор и сърдене с дни. А само, ако мъжете разполагаха с женски речник, всичко щеше да е песен. Но уви, такъв все още не е създаден, а и би било трудно начинание, предвид, че жените са истински хамелеони, постоянно променящи желанията и очакванията си от мъжете. 

Какво казват жените, а какво си мислят?

Откъде да започнем... „Мразя те!“ често означава противоположното „Обичам те!“, а тези две думички пък не винаги съдържат в себе си искрена любов, а просто замаскират други емоции (привързаност, приятелство, удобство). А случвало ли ви се е да се разплачете и да кажете „Всичко е наред, просто изпускам напрежението!“ Пълна лъжа, на която никой мъж не трябва да се връзва. И, ако мъжът познава добре половинката си, следва просто да я прегърне, без да задава един тон въпроси, търсейки причината за океана от сълзи, който подмокря блузата му, а просто може шеговито да подхвърли „Е, кого трябва да набия... може би себе си?!“

Когато пък жена каже, че „Това не е важно!“, то това е най-важното в целия й свят в момента. А „Добре!“ или „Хубаво!“ въобще не се използват с буквалното им значение, когато са изречени по време на спор, а са просто начин жената да накара мъжа да млъкне (а за него това е сигнал да приеме нейната гледна точка, защото тя няма да се откаже от нея). А, ако тя отговори с „Нищо?“ на неговия въпрос „Как си? Какво става?“, това трябва да е ясен сигнал за мъжа, че трябва да си плюе на петите и да се окопира някъде на сигурно, защото това е затишие пред голяма буря.

И понеже мъжете са като децата и постоянно имат налудничави мераци, жените са тези, които трябва да ги укротяват. Но след цялото това „Може ли?“ и „Какво ще кажеш?“ следва троснато „Добре! ОК съм!“, което мъжете приемат като ярка зелена светлина, а всъщност жените имат предвид „В никакъв случай!“ Ако пък жената прониже мъжа с леден поглед и ехидна усмивка, то тя иска да каже „Само през трупа ми!“ Но като че ли това последното и мъжете го схващат.