Табу в наши дни, но източник на здраве за предците ни

Нашите прабаби и дядовци са си позволявали редовна консумация на сланина особено през зимните месеци. В сланината се съдържа арахидонова киселина, която помага да се регулира нивото на холестерол в кръвта, да се нормализира хормоналният баланс, а също така участва в строежа на клетките в нашия организъм. Този деликатес съдържа и ненаситени мастни киселини, които помагат да се прочисти черният дроб и да се изхвърлят от организма многото канцерогени.
В сланината има и лесно усвоим селен, а много от нас изпитват дефицит на този елемент.
В зависимост от това в коя част на света се намираме сланина се предлага под различна форма. Например, в Австралия и Нова Зеландия беконът се предлага под формата на тънки лентички, в повечето случаи с отстранена коричка и в суров вид, и нерядко овкусен с най-различни подправки.
Така е и във Великобритания. Там сланината е неизменна част от закуската. В Канада сланината се добива от долната част на корема на прасето, предлага се под формата на тънки лентички, които са или опушени, или поставени в подходяща саламура, или просто покрити с фино царевично брашно.
В САЩ предлаганата сланина е силно овкусена, местните кулинари използват червен пипер, клей, мед, меласа, понякога дори и канела, за да подобрят вкуса на месото. Докато в Япония предлагания бекон никога не е в сурово състояние - най-често той е сварен или добре опушен.
Знаете ли, че най-вкусното свинско месо се получава при така нареченото "угояване за бекон". Процес, при който животните се изхранват със специално селектирани фуражи, докато теглото им достигне 92-95 кг., в резултат на което пластът сланина е с дебелина, не по-голяма от 2-3 см, а в месото се редуват червени и бели ивици.
Според кулинари именно това е най-желаното месо и от него се приготвят най-вкусните пушени бутове, шунки, пръжки и каквито се сетите други деликатеси.