Европейският крайнодесен алианс ще ползва българите за изкупителни жертви, а Сидеров - за боксова круша

Волен Сидеров трябва спешно да се погрижи за външния си вид, защото в Европа не го харесват. Няколко крайнодесни партии сформираха на 19 ноември съюз за взаимна помощ на европейските избори през май 2014 г., който нарекоха Европейски алианс на свободата. За целта се хигиенизираха, като изоставиха острата расистка и антисемитска реторика.

Същия ден висш представител на френския Национален фронт каза в Париж пред група европейски журналисти, сред които и пратеник на "Сега", че българската партия "Атака", унгарската "Йобик" и други подобни в Източна и Югоизточна Европа няма да бъдат допуснати в алианса, защото са твърде крайни, т.е. не отговарят на новите хигиенни норми в ЕС. Пет дни преди това, на 14 ноември, базираното в Брюксел електронно издание "Юрактив" писа, че новият алианс ще държи настрана профашистки и неонацистки партии, каквито са "Йобик" и гръцката "Златна зора". Поставянето на "Атака" в тяхната компания би трябвало да разтревожи лидера й Волен Сидеров, а още повече партниращата си с него управляваща коалиция в Народното събрание. България е на път да се сдобие с етикет, който може да се окаже много лепкав.

В Европа тече бързо прегрупиране на крайнодесните сили,

напомпани с оптимизъм от сондажите, които им обещават мощен пробив на европейските избори. В две държави те са лидери в предизборните нагласи - във Франция Националният фронт на Марина льо Пен събира 24% подкрепа (за сравнение: популярността на президента Франсоа Оланд се е устремила към небивало ниските 10%), а в Холандия лидерът на Партията на свободата Херт Вилдерс разчита на подкрепата на 21% от избирателите. Двамата се срещнаха през април за сближаване на позициите, след което няколко месеца обикаляха държави от ЕС със самочувствието на европейски лидери, за да проучат кой би се присъединил към техния алианс. На 13 ноември те си стиснаха ръцете в Хага и съобщиха, че ще успеят да направят самостоятелна група в Европейския парламент, за която са необходими поне 25 евродепутати от 7 държави. В момента Националният фронт има само трима евродепутати, записани в графата "независими", каквито са и техните съмишленици от други държави. В това си положение те имат твърде ограничено време за изказвания, скромно финансиране и почти никаква политическа тежест.

Алиансът на свободата избра това име не само защото крайнодесните в Европа обичат да кичат партиите си с думата "свобода", но и защото целта му е да бъде контрапункт на Брюксел, от чийто диктат, според него, трябва да се освободят европейските народи. Освен французи и холандци обещание за участие са дали австрийци, белгийци и шведи. Правят се опити да бъдат привлечени италианци (ако не от Северната лига, поне от две други по-малки формирования), както и партии от Дания и Малта. Единственият представител на Източна Европа може би ще е Националната партия в Словакия, и то защото има силната подкрепа на австрийската Партия на свободата.

Евроскептичната партия "Алтернатива за Германия" отклони поканата. Партията на независимостта на Обединеното кралство (ЮКИП) на Найджъл Фарадж също се дистанцира. В Европарламента ЮКИП и Северната лига членуват в групата "Европа на свободата и демокрацията", която наброява 32-ма депутати от 11 страни. Ако алиансът на свободата получи очакваните резултати на изборите, ще се оформи втора крайнодясна група в ЕП, като двете могат да съберат общо от 90 до 150 евродепутати.

Интернационалът на националистите е оксиморон

и трудно би оцелял без заобляне на най-острите ръбове на съставните партии, които обаче разчитат точно на остриетата си за пробив в националните си политически пространства. Сформираната през 2007 г. крайнодясна група в ЕП "Идентичност, традиция, суверенитет" се разпадна само след 10 месеца поради неспирни кавги. Хартата за добро поведение, която се договаря в алианса, има задача да предотврати подобни спорове от взаимна нетърпимост. Така например Херт Вилдерс получава финансова помощ от силното еврейско лоби в Ню Йорк и затова стои твърдо на страната на Израел в конфликта му с арабите. Той дори оприличи Корана на "Моята борба" на Хитлер. Националният фронт на Льо Пен има дълбоки антисемитски корени и неговият основател Жан-Мари льо Пен наричаше холокоста "подробност" от Втората световна война. Дъщеря му Марина льо Пен смекчи позицията на фронта и се отказа от антисемитизма, като заяви, че ще спазва еднаква дистанция от Израел и арабите. Заедно с това тя се отказа и от острата реторика срещу мюсюлманите във Франция, като започна

да ги дели на стари (добри) имигранти и нови (лоши) имигранти

Г-жа Льо Пен, която в момента е най-популярният политически лидер във Франция, е принудена да мисли не толкова за европейските избори, колкото за близкото си политическо бъдеще. През март й предстоят местни избори, в които за първи път Националният фронт се явява със 750 листи като партия с влияние във всички големи градове с население над 20 000 жители. Шансовете й са големи. Миналия месец на частичните кантонални избори в Бриньол (департамента Вар) тя с лекота победи десния Съюз за народно движение, след като кандидатът на левицата бе елиминиран още на първия тур. Сигналът е, че трябва да започне да се държи като национално отговорен политик, на когото предстои да управлява. Хипотезата, че тя може да стане първата президентка на Франция, вече не предизвиква усмивки.

Националният фронт отне електората на комунистите и стана най-голямата работническа партия във Франция. През 2007 г. той настани централата си в работническото предградие Нантер насред улички, които носят имената на антифашисти и комунисти. Завоят му към старата имиграция е маневра за спечелване на онази част от работническата класа, която отблъскваше с ксенофобията си. Ясно е, че няма как да бъдат изгонени алжирците и другите пришълци от Магреба, заселили се от десетилетия на френска земя. Предградията вече са техни и непрекъснато се разрастват. Призивът е: Да се обединим срещу новата имиграция, която заплашва работните ви места и вече гарантираните ви социални придобивки. Омразата срещу общия враг има силна сплотяваща роля.

За зла участ на Сидеров

сред новите врагове са не само обичайните имигранти от Северна Африка, но и потенциалните работници от България и Румъния, които от 1 януари би трябвало да имат свободен достъп до пазара на труда в цяла Европа. Истерията срещу социалния дъмпинг, който биха предизвикали с готовността си да работят за по-ниски заплати, набира сила не само във Великобритания, но също във Франция и Германия. Тя се съчетава с истерията срещу техните роми. Фактически по този въпрос има съвпадение между позициите на всички големи партии във Франция, но доколкото ксенофобията пасва най-добре на крайната десница, Марина льо Пен се проявява като изразител на доминиращите настроения в обществото.

По тази причина "Атака" няма как да се впише в новия европейски алианс, където българите и румънците с охота ще бъдат подложени на отстрел като изкупителни жертви. Патриотар като Сидеров би служил там само за боксова круша. Но той няма да си намери място и в групата около Найджъл Фардж, където вече се е наместил Слави Бинев като представител на Сидеровите душмани от Националния фронт за спасение на България. Битката между двете националистически формации на евроизборите може да приключи, разбира се, с едновременното им отпадане. Това ще им даде възможност да се барикадират на национален терен и да отправят антиевропейски послания във всички посоки. "Забраната" чужденци да купуват земя бе само репетиция. "Връщането" на изгубените с Ньойския договор територии също е за разгряване. Разлютят ли се Сидеровите команди, могат да измислят и нещо по-ефектно.