Избрани Новини

„Честит празник”, полицейски щитове и 904

Днес е Денят на народните будители и цяла България празнува този светъл празник. Освен това, обаче е и ден на недоволство и протести

След продължилите вече повече от четири месеца протести срещу правителството на Пламен Орешарски, напълно в духа на днешния ден, преди седмица и студентите се „събудиха”.

Почти невъзможно е, човек да не е разбрал, че из цялата страна има окупирани ВУЗ-ове. Днес „окупаторите” излязоха на улицата, за да покажат, че са там и са по-будни от всякога.

Младежите заявиха, че не могат да издържат вече политическата ситуация в страната - липсата на морал у политиците и институциите, олигархичните кръгове, задкулисните игри, ударите под кръста и всичко пошло на което сме свидетели всеки ден.

Те, студентите на България, поискаха промяна и казаха, че са готови да отстояват исканията си.

Разбира се, типично по български, последва вълна от недоволство срещу тях. Младежите бяха обвинени, че са продажници – купил ги бил Сорос, Бойко, Роналд Мак Доналд, Чичо Скрудж или който там друг се сетите. Видиш ли, не било възможно на тях просто да им е писнало от наглото отношение и чувството за безнаказаност, което се е загнездило у родните депутати. Не можело да са политически безпристрастни и да искат сваляне на правителството, дори теории за Костов се прокраднаха.

Чудя се дали някой може да приеме всички тези обвинения сериозно?

Хората не помнят ли какви са били като студенти: млади, емоционални, горди, идеалисти? Тези младежи имат в сърцата си мечти за едно по-добро бъдеще, каквото сме имали и всички ние. Грозно е да не вярваме в каузата им само защото ние не сме успели да я постигнем.

Не е нормално да мрънкаме всяка вечер, че тока ни е скъп, че нямаме пари за сметките, че искаме децата си в България, а не навън и въпреки това да сме против стремежа на тези студенти да се преборят със същата тази действителност.

Когато е било наш ред да се събудим, сме го направили, но после бързо ни е обзела летаргия. Всички помним  1968г., 1989г. и 1997г., но какво последва след това? Отстоявахме ли до край исканията си или се оставихме да ни приспят за дълго време?

Тогава с какви очи днес ги гледаме и казваме, че са купени, че каузата им е обречена без изобщо да им дадем шанс. Истината е, че нямаме право. Ние можем или да ги подкрепим, защото все пак вътре в нас е останала малко гордост, или да наведем глава засрамени, защото заради нас самите те са навън.

И все пак днес е празник!

Празнуваме, не само Деня на народните будители, но и факта, че по улиците има хора, че искат промяната, за която са си мечтаели винаги, искат тук и сега.

23 години търпяхме една объркана и тъжна действителност, която днес ни доведе до там, че в Деня на народните будители – един от най-значимите и истински български празници, да се опитваме да се събудим, да стъпим на крака и да кажем „Стига”.

Студентите протестират срещу онези, който успяха да доведат нещата до тази нелепа реалност - автобус на градския транспорт в столицата, пълен с полицейски щитове и надпис „Честит празник”... замислете се само колко нереално звучи това, а всъщност е самата действителност. Младежите се борят срещу причинителя й, а ние просто трябва да спрем да сме толкова обезверени и да ги подкрепим .

И докато всички днес отваряме очи, въпросът е дали в Деня на народните будители депутатите няма най-сетне да отворят широко и техните? Няма ли да спрат да стискат здраво местата си в парламента? Няма ли най-сетне да осъзнаят защо българските студенти викат с пълно гърло „Оставка”?



Топ Новини

Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов