Историите за модерните морални престъпления ще ги познаете по класическия увод - започват с „Взриви мрежата” или „Предизвика възмутени коментари в социалните мрежи”. Чуете ли го, може да сте сигурни, че на хепиенда Предизвикателят малко или много ще го отнесе чрез присъда „в името на народа от Facebook”. А народът три дни ще яде, ще пие и весело ще поства, след което пак се връща на работа да търси трагическата вина на антинарода.

От три дни антинародът живее в Димитровград и вместо да свири на роял, вари компоти. Действия и бездействия, които сами по себе си граничат с углавно малокултурие, а границите съвсем са преминати, когато компотеният огън се поддържа от треските на стария роял. Заради него умерените роялисти искат да се лее чиновническа кръв, а по-крайните в търсене на трагическа вина стигнат дори до указа за обявяването на Димитровград за град. И всичко това се случва с такава сериозност, че всякакъв хумор е неуместен.

Например кой да предполага, че народът от Facebook, демонстриращ всеки ден броя на изгорените правописни речници, може да демонстрира чак такъв потрес на културно-интелектуално ниво от изгарянето на едно по-голямо пиано. Кой да предполага, че наоколо има толкова много народ, способен да различи роял от пиано – едното заема повече място, след като толкова години нито някой е имал потребност да свири, нито пък някой да го слуша.

Стои си безполезното нещо някъде, събира прах и чака момента, когато ще го изхвърлят, за да го забележи народът. Ако социалните мрежи бяха изобретени по-рано и същият народ вече имаше профил, може би и приватизацията щеше да бъде забелязана и осмислена по същия начин. След като един нацепен общински роял – да не падне върху децата, може да предизвика такива морални сътресения, какво остава за един нарязан за скрап завод – да не се пореже някой работник на струг. Това обаче беше не преди три дни, а сякаш преди триста години.

Преди три дни „в името на народа от Facebook” го отнесе певицата Андреа. Тръгнала чалгаджийката да раздава литература на учениците – как да не я осъдиш на интелектуално опозоряване. Народът не ги признава такива произведени на конвейер перхидролено-силиконови авторитети, той сам си произвежда героите. И последният, с когото може да се похвали, е регулировчикът Коста от „Петте кьошета”. Свършило момчето нещо наистина симпатично и форумните певци вече за него песни пеят, че чак неудобно се получава. Не заради друго, но ако утре Коста евакуира няколко групи от горяща детска градина – репертоарът ще се окаже изчерпан.

Преди още три дни го отнесе човекът, на когото народът даде прякор „Извергът, влачил куче с кола”. А покрай еуфорията около него съдът отказа да издаде присъда „в името на народа, но не от Facebook” на петима цигани по обвинение, че също са убили куче. С тази подробност, че не са го влачили, но пък после близо до трупа му били намерени и труповете на две баби. Съжаляваме за бабите, но докато бяха живи – да си бяха направили профили, да бяха се сприятелили с повече хора и днес може би щяха да предизвикват възмутени коментари в социалните мрежи. И тогава съдът, прокуратурата или ченгетата щяха да го отнесат, че няма никой в затвора за три трупа, като броим и кучето.

Следващият осъден от Народния Facebook съд се очертава да е здравната каса, която е тръгнала да играе неравностоен морален мач срещу онкоболни. По презумпция срещу подобен противник няма как да спечелиш обществено мнение, което и без това достатъчно е затъпяло и вярва, че горе, на небето, живее онова нещо Държава и по няколко пъти на ден ходи по голяма нужда върху главата му.

За Държавата ще бъде трагическата вина, емоционалната победа ще е за онкоболните, но от това на никого няма да му стане по-добре. Защото освен всичко друго има и математика - колко е населението на въпросната държава, колко са й пенсионерите, колко са й непълнолетните, колко са здравно неосигурените, колко е остатъкът и как парите да стигат за всички и за всичко. Ако искате да го визуализирате, за да постнете колаж на стената си – може да използвате снимка на здравно неосигурен, който влачи кашон към най-близкия пункт за вторични суровини. Или на материално осигурен бизнесмен, на когото от обикаляне по автокъщите в Горубляне от години не му остава време да отиде до НОИ.

Население, свикнало да живее без страх за здравето си, без страх от Бог, Аллах или от земно правосъдие – все от нещо трябва да се страхува. Поне да се страхува от опозоряване чрез предизвикване на възмутени коментари в социалните мрежи. В тях моралът понякога може и да е непоносимо превзет, но и без това друга работеща фабрика за морал за момента не се намира.