Книгата „Ислямска декларация“ разнищва съвременния ислямизъм

На български език излезе прословутата „Ислямска декларация“ (ИК „Изток-Запад“) – програмен документ на съвременния ислямизъм, дело на известния мюсюлманско-бошняшки политик Алия Изетбегович. Книгата се появява точно навреме: ислямският свят и неговото (не)правилно тълкуване за пореден път са в светлината на прожекторите.

През седемдесетте години на миналия век зачестява появата на програмни документи на съвременния ислямизъм в различни части на ислямския свят и в средите на мюсюлманските общности на Запад. Тази тенденция се наблюдава и до днес. Сред въпросните документи е и „Ислямска декларация“ на видния босненски политик Алия Изетбегович (1925–2003). Президент на Република Босна и Херцеговина в периода 1992–1996 г., Изетбегович е основател на Партията на демократичното действие. Той е мюсюлманско-бошняшки политик и военен лидер на мюсюлманите/бошняците по време на гражданските и междунационалните сблъсъци на територията на бивша Югославия от 1992 до 1995 г. През 1969 г. започва работа по „Ислямска декларация“ и през 1970 г. тя излиза на бял свят. Първоначално текстът се разпространява нелегално от човек на човек като идеологически наръчник и практическо наставление за пропаганда на противниците на светските порядки в босненско-херцеговинските мюсюлмански среди, както и в някои емиграционни кръгове по Стария континент. Едва след 1983 г. „Ислямска декларация“ добива по-широка популярност, след като авторът Изетбегович е изправен пред съдебен процес в Сараево именно заради нея. Осъден е на 14 години затвор, но е освободен преждевременно през 1988 г.

Централна идея в „Ислямска декларация“ е ислямското обновление. Според него тя може да се осъществи чрез способността на исляма да възпитава човека и да устройва света. Тази идея обаче, смята мюсюлманско-бошняшкият политик, има два типа противници – консерватори, които държат на стари образци, и модернизатори, които търсят чужди. Въпреки огромните различия между тях има една обединяваща ги характеристика: те мислят за исляма само като за религия, която при това възприемат в европейското значение на думата. Неразбирането на същността на исляма и неговата роля в историята (не само на мюсюлманите, а и на целия свят) кара и консерваторите, и модернизаторите да схващат ислямското вероизповедание като религия, а това – твърди Изетбегович – е особено погрешно.

Книгата съдържа и предговор от известния сръбски професор Дарко Танаскович. Той коментира: „За авторитета на Изетбегович в ислямския свят допринася значително и ролята му на мирновременен и особено на военен лидер на босненско-херцеговинските мюсюлмани/бошняци в една война, представена в мюсюлманските среди като героична съпротива на суровата и геноцидна агресия на неверниците.“