Прави ли ви впечатление кога хората пишат неграмотно?

Уважаеми дами и господа от БАН,

Аз допускам грешки. Не пиша винаги правилно. Старая се, но грешките се случват. Понякога бързам. Друг път забравям, че "поставен зад решетките" може да се замени с "арестуван" и "взимайки предвид факта, че" със "защото". Ползвам епицентър като някаква секси версия на център, а всъщност думата значи друго. Пиша "червен на цвят" вместо очевидното "червен", както и "безплатен подарък", когато това е просто "подарък". Знам, че по правилата за езика едва ли ще има "консенсус на мненията". Може просто да има консенсус, нали? Но както и да е.

Провокиран съм от лъжливата информация за промени в правилата за писане. Тя се оказа партенка, опровергана от вас, но все пак идва тъкмо навреме.

Аз обичам простите правила, а такива липсват в принципите и правилата на българския правопис. Поради това абсолютно нахално, без да съм специалист във вашата област, подхвърлям някои идеи, които може да направят живота по-лек. Изхождам от няколко правила, на които са ме научили.

Първото правило е да запомниш правилото лесно. То затова е правило - защото е правилно и поради тази причина се запомня лесно. Второто правило е да го разбираш. Ако е умно правило, ще го разбереш. И запомниш. Ако има такива правила, резултатът ще бъде ясно писане, което пък е знак за ясна мисъл. Измишльотината, че се сменят някои правила на българския правопис от 1 септември, дава повод за отворена дискусия за езика с непрофесионалисти. Такива, които си служат често с него, биха се радвали, ако той - езикът - съществува адекватно и на място на фона на глобализиращия се свят. Упорстването за съхраняване на някои остарели правила няма да спаси езика, а по-скоро ще го консервира.

Ето скромните ми предложения за промени:

1) Отпада главната буква "В" в обръщението "вие"; отмяната важи за всички случаи. Защо? Онзи ден писах важни официални писма - 12 еднотипни, адресирани до различни хора, които по-скоро не познавам добре, но уважавам. Всяко правило крещеше, че трябва да изписвам "вие" с голяма буква "В". Но всяка частица разум крещеше обратното.

Изписването на "вие" с голяма буква привнася толкова прашасала и излишна претенциозност, отлично различима само в наскоро дигитализираните архиви на ЦК на БКП. Когато видя официално писмо с големи букви "В", нещо в мен негодува. Голямата буква вика, ала това не значи, че някой ще чуе по-добре. Малкото "в" стои тихо и смислено.

2) Улеснява се изписването на имена на институции, като се въвежда световно признат образец; така БАН ще се изписва просто и ясно като "Българска Академия на Науките", а не сегашното "Българска Академия на науките" (за кавичките после). Сегашното изписване на политически, административни и други единици обърква и е остаряло - при "Българска Академия на науките" само първите две думи са с главна буква, при "Българска национална телевизия" обаче само първата е главна. Това правило е лишено от смисъл или смисълът е твърде труден за запомняне. Може да е по-кратко: Кавал 1. Няма как "Министерство на търговията" да се изписва така, не е редно, няма нищо естествено в това. Правилното изписване, което показва уважение, е "Министерство на Търговията".

Въвеждането на главни букви да важи и за заглавия на филми, книги, произведения на изкуството, закони, заповеди и т.н. Това ще улесни правописа. Така няма да бъдат допускани грешки. Както "Горна Оряховица" се изписва с две главни букви, така и песента "Моя Страна, Моя България" трябва да бъде изписвана с главни. Няма как "Време разделно" да се изписва по този начин, съгласете се. Струва ми се, че само в България при изписването на "Орден на свободата" има изписване на "свобода" с малка буква.

Правилото би трябвало да се отнася и за съставни названия на исторически събития. "Великата френска революция" се изписва с една главна буква. Това е смешно.

При обръщение в писма, адреси, заявления и документи да се използва главна буква, а не както сега. Например при "Уважаеми господин Президент" малката буква на "господин" се заменя с главна. Нарицателни съществителни като "Злото" и "Неволята" могат да се пишат с главна, ама "господин" не може. Странно.

Нарицателните имена, включени в съставни географски названия, също би трябвало да се пишат с главна буква. Стара планина е Стара Планина. Просто и ясно.

3) Препинателните знаци кавички винаги са ми били интересни; вярвам, че правилната им употреба помага на текста, а неправилната пречи. Пречи ми, когато кавичките се използват за отделяне на имена на паметници, музеи, кина, футболни отбори и т.н. Изписването с главни букви решава този проблем и друго отделяне е излишно. Няма нищо ненормално в това да напишеш "трябва да прочетеш Напаст Божия и Андрешко". Нещо повече - кавичките да са само горни, а не долни и горни.

Какво мислите за тези три скромни предложения?