Коментар на политолога от доц. Румяна Коларова

Това е правителство на подписан бял лист или празен чек

Кабинетът беше съставен със заявката, че е програмно правителство - около т.нар. план "Орешарски". За първите сто дни дори не успяхме да видим плана, който би трябвало да е основа за съставянето на кабинета. Не доби публичност цялостен документ, който да обяснява формата, стратегията, непосредствените цели на правителството, нещо повече - дори да има публикувани части или варианти, парламентът не обсъди и по никакъв начин не одобри такъв документ. Това правителство прекара първите сто дни с празен чек, подписан от парламента - бял лист, на който три партии - БСП, ДПС и "Атака" дадоха кредит без гаранции и условия.

Това е правителство на кухата изпълнителна власт

Кабинетът беше съставен със заявката, че е експертен. И до този момент продължават скандалите около назначенията и уволненията, с които БСП, ДПС и най-вече неясни бизнес кръгове влизат в изпълнителната власт и държавната администрация. Очевидно това е правителство на партийната конфронтация. Правят се не просто партийни назначения, проблемът е, че във властта влизат партийни протежета - некомпетентни, често компрометирани фигури, чиято функция най-вероятно е просто да бъдат проводник в ръцете на заинтересовани кръгове. В резултат на този тип назначения истинските експерти отказват предложените им постове и много министерства останаха кухи. В Министерството на правосъдието, което е ключово за реформирането на българската демокрация, има назначен един единствен заместник-министър и той е машинен инженер. Ключови заместник-министерски постове и в другите министерства са празни. Експерти, работили повече от един мандат обаче, получиха своите уволнения.

Това е правителство, на чийто гръб безотговорно се съобщават радикални, абсурдни и нелепи политически декларации и идеи за промени в законодателството, правят се оценки, несъвместими с принципите на демокрацията и политическите реалности в ЕС.

Отделни депутати от трите партии, подкрепящи кабинета, редовно през последните три месеца говориха не само без координация помежду си, но в очевидно противоречие с оскъдната информация за намеренията на правителството, да не говорим за честите инциденти на необуздани и безотговорни публични прояви на отделни фигури от трите проправителствени партии. Кабинетът не само е неинформиран и изненадван от подобни изяви, но в някаква степен ги стимулира и провокира. Неясната основа на парламентарното мнозинство, което два пъти преодоля и президентско вето, води до радикализация на индивидуално и групово ниво в парламента. Примерите са неизброими - от истеричните изстъпления на Волен Сидеров, чрез които се заплатиха всички вотове за правителството, до радикалните икономически идеи като тази хипермаркетите да не работят в събота и неделя.

Това е кабинет, който в името на оцеляването си действа срещу институционалната логика на българската държавност и разбива механизмите на ефективното управление.

Няма коментар или анализ, който да пропусне да отбележи, че това е правителство на отсъстващия премиер. Неслучайно досега всички български министър-председатели силно и персонално защитаваха позициите на изпълнителната власт както в медиите, така и в парламента. По Конституция и по утвърдилите се практики и процедури на функциониране на изпълнителната власт в българската демокрация премиерът е натоварен с изключителни отговорности, произтичащи от голямата власт, която има. През 100-те дни впечатляваше не само публичното отсъствие на Орешарски, но и липсата на позиция и отказът му да влияе по ключови въпроси и в критични ситуации. При критики от опозицията Местан, Станишев и всички по-речевити представители на БСП и ДПС се изредиха да защитават премиера. При критични управленски ситуации тази функция се изпълняваше от Министъра на вътрешните работи, който по нелеп начин се зае да критикува не само протестиращите, опозицията, но и Президента, в техните естествени и напълно конституционни актове на политическо противопоставяне.

Това е кабинет, който оцелява, като изсмуква легитимността на другите институции и енергията на гражданските протести.

Стартирало от безпрецедентно ниски нива на доверие, правителството системно търсеше начини да ерозира доверието в останалите политически институции – най-очевидният пример е агресивна конфронтация и критика на президента. Многократни бяха инициативите на правителството, целящи дискредитация на гражданските протести, делегитимацията им чрез срещи с претендиращи да представляват протестиращите политически остап-бендеровци. Безпрецедентна беше ролята на полицията като регулировчик на протестите - да изолира депутатите от протестиращите, като същевременно осигури "свободен коридор" за техни топли прегръдки с "контрапротестиращите".
Във всички парламентарни демокрации държавният глава има ако не значими правомощия, то гарантирана от Конституцията силна легитимност да контролира упражняването на изпълнителната власт. В нито една демокрация управляващите не се изкушават да мобилизират своите поддръжници за открита конфронтация с недоволни от правителството граждани. Големият проблем на това правителство е, че то оцелява, разрушавайки доверието във всички държавни институции. Че то не само беше глухо за исканията на протестиращите, но и активно работеше за убиване на спонтанната гражданска енергия.
В заключение може да се каже, че първите сто дни на кабинета са преболедувани – българската демокрация преболедува кабинета Орешарски. Въпросът е дали има още съпротивителни сили и дали може да си изгради имунитет срещу подобно правителство.