Манастирът е най-големият извънстоличен духовен център на България, строен в края на 9 век и просъществувал до 11 век. Обхваща голяма площ от около 10 дка, като в  изграждането му са вложени огромни средства. За това свидетелстват украсата, както и откритият скрипториум -  една от най-големите средновековни сгради на  България през 10-11 век. Той е бил с размерите на дворците в Преслав и Плиска и в него се е развивала огромна книжовна дейност. Скрипториумът е съперничил на тези в Константинопол. 
Приема се, че княз Борис е бил замонашен в този манастир, но тази идея трудно може да се докаже, каза директорът на Регионалния исторически музей проф. Валентин Плетньов. По думите му в района на манастира е намерен първият официален печат на княз Борис като архонт на българите. „Миналата и тази година пък намерихме оловни печати на цар Петър и на цар Симеон“, добави специалистът.

Отдавна има идея манастирът да бъде превърнат в атрактивен туристически обект. „Намерението ни е да се направи посетителски център, като достъпът няма да бъде по този път, по който влязохме, а ще бъде през пътя за село Каменар, който е на 200 м над нас. Трябва да се построи една наблюдателна площадка с посетителски център и оттам стълбище, което да се спуска в манастира. Необходимо е и изграждането на ограда“, разкри проф. Плетньов.

По думите му тази програма може да се изпълни, когато се изследва целият манастир. „Проучването върви бавно, по 20 дни в годината, тъй като то е част от лятната практика на студентите по археология от Великотърновския университет. Те освен да копаят, трябва и да се обучават“, добави проф. Плетньов. 

Той разкри, че има идея всички манастири край Варна да се обединят в един проект. „Можем да представим манастира в Джанавара като раннохристиянски от 5-6 век. „Караач теке“ е от 9-10 век, а Аладжа манастир - от 13-14 век. Напълно реалистично е да се направи един много сериозен поклонически маршрут“, каза още проф. Плетньов.