Край Седемте Рилски езера последователите на Учителя Дънов ще посрещнат първите лъчи на Слънцето с празнична паневритмия

Всяка година, на 18 срещу 19 август последователи на учението на Петър Дънов се събират край Седемте рилски езера, за да посрещнат своята Слънчева Нова година. По време на събитието се четат духовни беседи, пеят се химни и песни, произнасят се молитви. Един от най-впечетляващите моменти е танцът паневритмия, създадени на философска основа от Петър Дънов.

Празненствата продължават три дни, като освен традиционната паневритмия, която се изпълнява всяка сутрин, се организират семинари по астрономия, четат се различни беседи и се изнасят класически концерти. Цигулките и китарите са сред любимите инструменти на братството, на тях те изпълняват и музиката, завещана им от Петър Дънов. Часове след изгрева на 19 август хиляди се стичат към езерото Бъбрека, където започва празничната паневритмия. Танцът, който включва практики от източните бойни изкуства и специални духовни упражнения, се изпълнява под съпровода на космическа музика, писана от Петър Дънов. Танцът, по време на който всички са облечени в бяло, продължава около два часа, като след края му поляната пред езерото се превръща в голяма софра, на която дъновистите хапват и празнуват.

Сред деликатесите изключително любопитни са типичните за спазващите здравословен начин на живот, елда, трици, овесени бисквити, хлябове от квас и варено жито. Месото е абсолютно забранено за последователите на Дънов, които са на летния духовен лагер. Алкохолът и цигарите също са табу.

В палатковия лагер има строго определени правила, които всеки трябва да спазва. Сред тях са носенето на непрозрачни дрехи и забраната да се говори на висок глас. Има обаче и предимства, като братската кухня, където всеки ден в 12.00 се сервира топъл обяд.

Дъновистите готвят по специални тайни рецепти, които са неизвестни за повечето професионални кулинари. Ястието, което традиционно приготвят, се нарича Ангелска супа. Тя всъщност представлява най-обикновена зеленчукова чорба, която се готви на огън и с много горски билки. На това, според запознати, се дължи и изключителният й вкус.