Мнението на проф. Божидар Димитров по въпроса с паметниците от османската епоха у нас

Буря в чаша вода е историята с паметниците от османската епоха. Не може да очакваме, че от нея ще стане междудържавен скандал, тъй като България и Турция са уредили този въпрос.

За да разберем същността на проблема, нека първо да обясним какво е вакъфски имот. В Османската империя цялата собственост е на султана. Дори хората на най-високи постове в империята - везирите, нямат право да предадат като наследство на техните синове имотите, които са натрупали. Имотите може да ги пазиш, да ги управляваш до края на живота си, а след това преминават в ръцете на султана. За да избегнат тези законови разпоредби, те намират вратички, като определят, че въпросните чиновници могат да учредяват фондация (вакъф) в полза на някоя джамия. И, така да се каже, вакъфират имотите си, като назначават начело на вакъфа (фондацията) някой от своите синове.

По този начин им оставят да управляват имотите и доходите от тях и, както винаги в такива случаи, една част от тях наистина отиват за джамията и разни благотворителни учреждения към нея (кервансараи, болници, училища), но друга част от парите остават при собственика. Така чрез вакъфите се заобикалят османските закони, които лишават от право на наследство висшите, средните и нисшите чиновници в империята. Говоря в момента за ХV, ХVI, ХVII и ХVIII век. След като икономиката на Турция започва капиталистическия си период, законите от 30-те години на ХIХ век вече са съвсем други. Те дават право и на българите, и на турците, и на всички останали на собствени имоти и на наследство. Защото до този период земята, която българите обработват, не е тяхна, формално тя е на султана, който я дава за обработване и съответно за плащане на данъци за нея. Само малки парчета земя, някоя къща, някое лозенце или бахча са частен имот. Всичко останало, включително и земята чак до 30-те г. на ХIХ век, е собственост на султана.

След като България става независима държава през 1908 г., през 1909 г. трябва да се реши и въпросът с вакъфите, защото само част от тях продължават да се използват. Други са изоставени, защото по време на Руско-турската война голяма част от турците напускат пределите на България и техните имоти остават безстопанствени. Споразумението от 1909 г. между България и Османската империя е, че тези вакъфи, които са безстопанствени, стават част от държавното имущество на България.

Държавата постъпва по различен начин с тях - едни дава на общините, други управлява тя, трети продава на частни лица, и то още преди 9 септември 1944 г.

Повдигането на този решен въпрос в наше време е много тъжна история, ако е вярно, че турският вицепремиер Бекир Боздаг по време на неофициалното му посещение у нас е казал, че Турция ще си търси вакъфски имоти. (Чета по медиите, че думите му били предадени неправилно - тоест турската държава не е искала тези имоти, а само искала да помогне за рестраврацията им.) Но за съжаление още не мога да се ориентирам дали е грешка в превода и какво точно е искал да каже. Но ако приемем по-твърдия вариант - че Турция си иска тези имоти, това е нонсенс от юридическа гледна точка. Ако някой може да претендира за тези имоти, това е Главното мюфтийство в България.

Защото организацията им не е като на католическата, а е по-скоро като на православната църква - всяка държава си има главно мюфтийство, имат национална структура в организацията, а не международна. И не може турската държава, която е светска, да претендира за религиозен имот. А Главното мюфтийство претендира - в последно време има вълна от искания, общо 95. И обикновено съдилищата отхвърлят тези искове, защото те са за имоти, които не се ползват и отдавна са в ръцете на общините, държавата. Или, както е случаят с една сграда на джамия в Пловдив, тя е в частни ръце. И тя не е била действаща.

А и Буюк джамия, с която днес се спекулира най-много, е била изоставена, както и частната сграда в Пловдив. Буюк джамия е била изоставена от турците още преди освободителната война заради конструктивни недостатъци. Турците са я използвали все пак за конюшня, руснаците след тях са я използвали за полеви лазарет. И след Освобождението софийската община дълго се е чудила какво да я прави, а накрая я прави Народен музей - тоест тогавашният Национален музей е бил там. И досега си е там, само че се казва Археологически. Но с днешна дата е нон сенс турците да искат нещо, от което са се отказали.

Друг е въпросът трябва ли България да приема помощ и средства от Турция за реставрацията на тези обекти. Според мен отговорът е да, ако само с това се заключава тяхното участие. Защо? Защото е нормално една държава, която се управлява от ислямистка партия, да иска да помогне да се спаси ислямската архитектура. Още повече, че Турция в момента е в по-добро икономическо положение. Така, както понякога ползваме и пари от ЮНЕСКО за някои паметници. Защо да не ползваме и от Турция. Няма нищо лошо, ако само в това се заключават техните претенции - едни ислямски паметници, които си остават собственост на българската държава, на някоя община или на главното мюфтийство, ако е действаща джамия, Турция да даде пари за реставрация. Но дотук. Джамиите си остават наша собственост - на държавата, на общините или на Главното мюфтийство. Зависи каква е собствеността им в момента.

Малко хора знаят, че има аналог с наши действия в Турция. Въпреки че църквите в Одрин и Цариград от юридическа гледна точка не са наши, а на Вселенската патриаршия според споразумение от 1952 г. С него Вселенската патриаршия е признала патриаршески статут на нашата дотогава Българска екзархия, свалила е схизмата, а пък ние сме се съгласили българите християни в Турция да бъдат управлявани от Вселенската партриаршия. И въпреки че двете наши църкви в Одрин, които по времето, когато бях министър, бяха реставрирани, както и трите ни църкви в Истанбул, те са на Вселенската патриаршия, но ние ги реставрирахме с български държавни средства.

От турска страна, когато Истанбул беше кандидат за културна столица на Европа, даде 1,5 млн. евро за реставрация на църквата "Свети Стефан", която е обявена за най-красивата църква в Турция. От българска страна направихме вътрешен ремонт, сега те правят отвън. С наши пари оправиха и метоха, който е срещу нея, както и църквата "Св. Иван Рилски", която е в екзархията./ 24 часа