За общото между прокурор Иванов и фотографията

Симеон Лютаков е на 41 години от Русе. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на Елена Баева. Към момента играе на сцената на Варненския театър. Участвал е във филмите "Дзифт", "Още нещо за любовта". Българският телевизионен зрител го познава като симпатичният прокурор Иван Иванов в сериала "7 часа разлика", където си партнира с Ваня Цветкова. Бъдещето на сериала не е ясно, поради недоразумения между продуцентите и телевизията, която го излъчва, но чрез тази и други тв продукции се запознаме с нови актьори.

- Започваме от това, което знаем за вас от малкия екран - прокурор Иванов в сериала "7 часа разлика", как се чувствате в тази кожа?

- С всички трудности на навлизането в ролята постепенно я почувствах моя и въпреки, че има изключително много различия между мен и този човек, започнах да мисля през неговото съзнание и да виждам през неговите очи. Добре се чувствам.

- Въпреки тъмното минало на прокурор Иванов, той все пак се явява в някаква степен положителен герой, аз лично винаги съм мислила, че положителната роля се играе много по-трудно от отрицателната, трудно ли е наистина да си доброто ченге?

- Да, има известна доза истина в това, което казвате, но прокурор Иванов не е точно доброто ченге. Просто нещата, в които вярва са добрите неща. А това какво му предлага животът и как той преминава през него - няма идеални хора. Така че в съзнанието си той е доброто ченге, но като цяло е компромисен човек. Добрият наистина се играе трудно, защото прийомите на изграждането на една такава роля са много по-различни и по-трудно се осъзнават от човек. Пътят към зрителя изглежда по-прав, а всъщност е много по-дълъг.

- Да поговорим и за другите ви роли на екран - човек с памуци в ушите в "Дзифт" на Явор Гърдев. Малка роля, но в "Дзифт", какви са спомените ви?

- Аз имам страхотно приятелство с Явор Гърдев и макар, че това е една малка роля - погледнах на нея от забавната й страна, защото е малко появяване, но в същия момент беше добър опит за мен. Това бе първото ми появяване в голям филм, добри спомени имам, най-вече заради работата си с Явор, да се работи с него е голямо удоволствие.

- Участвате още и в "Още нещо за любовта", в главна роля. Това е последният филм с обичания Велко Кънев, разкажете ни повече?

- Ще ви разкажа много неща. Този филм за мен беше първа сериозна среща с киното, първа сериозна среща с начина на работа в киното, с камерата. Беше много важен за мен, защото трябваше да науча всичко и да го осъзная как се случва. Дадох много от себе си в този филм и съм доволен от резултата много. За жалост Велко Кънев вече не е между нас. Не му спестих и му разказах, че изпитвам изключителен респект пред него и се сковавам в общите ни сцени. Казах му: "Велко, ти си голям, ти си огромен, ти си върха на планината". А той ми каза: "Я се отпусни бе, момче, дай да си изиграем сцената". Опитвам се да кажа, че този филм беше изключително решаващ за мен и аз дадох много от себе си. С много честно сърце се включих и пазя много топъл спомен в душата си.

- Други планове за кино или телевизионни проекти на този етап имате ли?

- Дори и да имам, няма как да ги споделя, защото съм суеверен. Такива неща не бива да се споделят преди човек да сложи подписа си някъде. Но дай Боже! Чакаме.

- Дано, защото телевизионните сериали се оказаха успешен начин да опознаваме съвременните български актьори. Вие играете и в театър с няколко роли на варненска сцена. Всъщност кино или театър?

- Единственото важно нещо е пътят на артиста към неговата публика, а формата, която той избира си е лично негова. Каквото има насреща го посрещам, обмислям го и ако проектът си заслужава, ако е ухбав, ако екипът е добър, аз съм вътре, приемам. Ако не - просто не съм там.

- Това, което по-малко знаем за Симеон Лютаков е фотографската ви страст, имате вече няколко самостоятелни изложби зад гърба си, да ви снимат или да снимате е по-силното преживяване?

- Разбира се, че аз да снимам е по-силно. Останалото е част от играта, част от актьорската ми професия - да бъда сниман. Усещането да контролираш светлината, да общуваш с хората и да забелязваш местата, където си е невероятно. Фотографът е фотограф именно, защото иска да изпита това усещане само за себе си.

- Имате и пътуващи изложби, съществува ли шанс и старозагорци да видим творбите ви?

- Да, ако някой в Стара Загора ме покани да дойда във вашия град, с огромно удоволствие донасям изложбата. Аз откликвам с желание на всяка покана, не съм отказвал на никого.

- Как се виждате след пет години, за какво мечтаете?

- Много ми е трудно да отговоря, защото човек за каквото и да мечтае Господ протяга дългата си ръка отгоре и му казва "Тръгни насам!", и всички планове се оказват несериозни и предпоследни. За каквото и да мечтая не мога да кажа, че то ще се случи, защото не знам ... не го намирам за умно. Надявам се да имам работа, като актьор да продължавам да снимам, защото удоволствието е невероятно. Да участвам в други филми. Мечтая да реализирам някаква много специална изложба. Мечтая да ми се случват убави неща, толкова различни, че не мога да ги кажа всичките. А на читателите пожелавам да обичат, защото любовта държи човек жив, тя го прави красив, умен и смислен. И много здраве, има ли здраве - животът върви.