Доходите в Стара Загора – с 25% по-ниски от тези в София

Изследване на Института за пазарна икономика определя Стара Загора като национален шампион по скок на доходи в последните 10 години, като изпреварва дори София по този показател, но въпреки това средногодишният доход на старозагореца през 2011 г. е с почти 25% по-нисък от този на столичанина. Пропастта между богатата столица и останалите по-бедни области е огромна и изводът на ИПИ е, че ако се запазят досегашните темпове, аритметично единствено Стара Загора би могла да настигне София, и то някъде към 2174 г. Традиционно софиянци остават с най-високите доходи. Кризата е задълбочила неравенствата между регионите, като единствено Стара Загора хипотетично може да настигне столицата, при това след около век и половина. ИПИ изследва какво се е случило през този период с паричните доходи на гражданите - заплати, хонорари, пенсии, социални обезщетения и помощи, наеми, ренти, приходи от продажби и остойностени натурални приходи. През 2001-2011 г. в България доходите са се покачвали с 9.06% средногодишно. Това увеличение се дължи най-вече на годините, в които страната ни бе сред световните отличници по привлечени инвестиции - за жалост основно в застрояване и търговия с недвижими имоти. В 5 области положението се е подобрило доста над средното през последните 10 години и това са Ст. Загора, столицата, Пловдив, Перник и В. Търново. А петте най-изоставащи области са Пазарджик, Видин, Силистра, Враца и Габрово, където парите в домакинствата са се увеличавали с едва 5.25-6.4% средно за година - или с двойно по-ниска скорост от тази в областите отличници. 
Интересна е и връзката между увеличението на работните заплати и пазара на труда през последната година, изследвана от ИПИ. Събраните статистически данни очертават ясна картина за 2012 г. - там, където заплатите растат по-незначително, безработицата спада. Точно такъв е случаят с Бургас, Видин, Габрово, Добрич, Кюстендил, Плевен, Смолян и Хасково. И обратно - там, където заплатите се увеличават с по-бързо темпо от средното за страната, безработните се множат. Така е станало през миналата година в Монтана, Пазарджик, Пловдив, Разград, Силистра, София (столица), Стара Загора и Търговище. 
Има и една голяма група области, в които са налице едновременно две лоши тенденции - движението на заплатите изостават от средната скорост за страната, а безработицата неумолимо върви нагоре. Това са Благоевград, Варна, В. Търново, Враца, Ловеч, Перник, Русе, Сливен и Ямбол. Най-тревожна е ситуацията в Сливен, където, въпреки че заплатите растат едва-едва, работните места оредяват и безработицата расте. Икономистите обясняват натрупването на лошите тенденции с това, че фирмите не могат да издържат на административно налагания ръст на трудовите възнаграждения. Изследването потвърждава извода, за който работодателските организации отдавна говорят - има по-бедни области, за които вдигането на минималната работна заплата е унищожително за бизнеса и особено за по-малките фирми, които едва кретат и трудно плащат на работниците си. Въпреки това в спешните мерки на кабинета "Орешарски" се предвижда евентуално налагане на пореден скок на минималната заплата - от 310 на 340 лева, от 1 октомври. Споровете за минималното трудово възнаграждения възкресяват идеята за диференцирани нива по области, тъй като е ясно, че Ямбол и Силистра примерно не могат да се мерят по равнище на доходите със столицата.