Един разказ за духа, българското и паметта

Казват, че който не познава миналото, не знае накъде отива. Да пиеш от извора, да се учиш от разказите на старите хора, да познаваш и заобикнеш фолклора, диалекта на село, да премериш носията на баба...все истини, за които днес не намираме време.

Като историята на 95-годишната жена, която още пази кърпата, с която акушерката е поела първородния й син? “Тя е 18-ти набор. Читател е на библиотеката, без очила”, заразказва ни Кръстина Стайкова, секретар на читалището в село Труд и подължава: “Тази жена с какво вълнение донесе кърпата, с която е повита първата й рожба, много отдавна. Представете си колко години е пазила, колко е свидно и това да бъде дадено на читалището, за да го пазим. Докосваме се до такива моменти и не трябва да ги изпускаме, защото ако сега не го уловим, утре може да е късно, споделя Кръстина. "Ако тези хора починат, това няма да се повтори.”

В селското читалище са събрани над 60 автентични костюма – ризи, кърпи, черги и др. предмети на бита.

А колективът за обичай е сред най-тачените, пресъздава 8 позабравени моменти, все стари, все български. “Имаме обичай “Богородична пита", хвали се читалищният деятел. "Той показва третия ден от раждането на бебето. Събират се само жени - орисници. Носят нещо за ядене. Наричат какво да се случи на детето. Има ритуални действия, включително и търкаляне на бебето по една черга. Прави се, за да е здраво, да е пъргаво. Захранва се с ориз, за да му са подредени зъбките, като боба да набъбва. Хващат се бузките с брашно, да е бяло и да има тръпчинки”, не спира да ни изумява Кръстина.

Последното предизвикателство в Труд е бил 11-ят национален фолклорен събор “От извора”. Надошли 1100 участника от 50 колектива. Без да се състезават, пременени, натъкмени, всеки да покаже нещо от своя край. Техните носии, техните песни, техният диалект и обичаи. “Има особена атмосфера, още от сутринта с пристигането на колективите. Идват хората, всеки се вълнува колко ще пее. В рамките на един ден на една сцена трябва да се качат 50 колектива! Нужна е страшна организация”, спомня си Кръстина. “Някои са планували да пеят пет песни, но разбират, че трябва да станат три. За да има време за всеки. Имахме един обичаи от село Трънково, 30 минути. Там няма как да спестим времето. Представиха сватбен обичай с участници от 7 до 80 годишни. И това е хубавото, че тези хора са заедно", разказват си в Труд.

Фолклорният събор е част от проекта на община Марица “Пътуваща сцена среща културните традиции от Европа и Марица”. От юли миналата година стотици хора събуждат българщината, пазят я. Направили още три фестивала „Ние познаваме културата на Европа“, „Пеем, танцуваме и живеем заедно“ и общинският празник.

От делтапланери пускали знамената на европейските страни, майсторили носии, снимали, танцували, пеели. След проекта запазили сцената, която събрала емоциите, да я ползват и занапред. Ще издават албуми, сборници и документален филм, за да се знае и помни.