Фестивалът в Донингтън през нашия поглед

15 юни 2013г. Чакам този ден от месеци – имаме планове за дестинации из Англия, резервации за хотели, коли под наем и заветните билети-само за един от дните на фестивала в Донингтън, но пък това е и най-важният ден! Мейдън ще свирят в 21.00ч. на Главната сцена и с този сетлист се завръщат след 25 години на Донингтън с актуализирана версия на легендарното си турне “Maiden England”.

След почти час пътуване от Ковънтри до писта Донингтън, нашата фен група-трима заралии и четирима столичани, по обедно време паркираме колите на един от огромните паркинги и поемаме по калния път към сцените. Хиляди маскирани, преоблечени по възможно най-странен начин хора ни подминават, разминаваме се с фенове, пристигнали тук от различни кътчета на света, за да гледат любимите си групи в трите дни на Download fest
2013.

В днешния ден на сцените са Queens Of The Stone Age, Motorhead, а малко преди Maiden, публиката подгряват Alice In Chains.

Нито силният вятър, нито рева на публиката от трите сцени, не може да провали перфектното настроение и като че ли и времето е с нас. Много може да се каже за английското време - до този момент само бях чувала, но за
няколко часа преживяхме на два пъти интензивен дъжд, който със силния вятър на откритата писта правеше наличните 10 градуса да се усещат като 2-3. Но само след минути всичко това приключваше със следващия легион от облаци и пробиващото си от време на време път слънце. Минути по-късно светлокафявата кал е засъхнала по обувките и дрехите ни и дори дъждобранът е по чудо сух, а градусите са се вдигнали малко и скандинавците
ядат сладолед по къс ръкав, разхождат се момичета по панталонки, а ние-хората, които идват от 30-градусовата българска жега, се свиваме в пролетните си якета с по трифланелки отдолу…

Късен следобед е, обикаляме по сцените, направихме оглед и на шоповете, които предлагат от задължителните гумени ботуши, чорапи и плетени шапки, през пийрсинги и слънчеви очила, та чак до карнавални костюми, с които тези, които не са се предрешили вече, да имат шанс да го направят. А анимационни, филмови и какви ли не герои спират погледа в тълпата - наоколо можеш да срещнеш Супермен, Джак Спароу, Супер Марио, мъже с костюми на кардинали, монахини, мед.сестри, японски сумисти, всякакви животни и разбира се - готик дами.

А ние сме с тениски на Iron Maiden и силното желание да бъдем колкото е възможно по-напред до сцената, затова тръгваме заедно седмината и наистина час по-рано заемаме прилично близкото разстояние от около 100 метра пред Main stage и чакаме. Сценичните работници бързо преправят интериора след последната група до този момент и стените са затъмнени, всички нетърпеливо поглеждаме през няколко минути часовниците и сърцата ни
отброяват минутите преди 21,00ч. Бащи и синове, приятелски компании, семейни двойки, малки и попораснали фенове на Iron Maiden се взират в тъмната сцена и в напрегнато очакване 5 минути преди обявения старт започват да крещят: "Maiden, Maiden!" .

Изведнъж над виковете и тълпата иззад сцената, но буквално над нея, прелита английски изтребител от Втората световна война - легендарният Spitfire, на който Великобритания в голяма степен дължи опазването си от германска инвазия по време на глобалния конфликт. Самолетът обиколи пространството над фестивала три пъти и това даде старт на концерта.

Maiden започнаха сета си с "Moonchild" от албума "Seventh Son of a Seventh Son". Всяка песен имаше собствен сценичен декор, пироефекти и енергията на 90 000 души на пистата в Донингтън.

Брус Дикинсън в началото или края на всяко от парчетата наелектризираше феновете с викове : “Scream for me , Donington!” и ние следвахме възходящото движение на ръцете на вокалиста на любимата банда, съдирайки вече малкото останало от гласовете си. Еуфория на различни лица, познатите песни и думи, които всеки истински фен знае наизуст, мелодията, която те пренася над непрестанни преминаващите облаци.

Валя още няколко пъти още, но кой забелязва това, когато Брус и компания са пред нас – 2 часа с най-емблематичните песни на Maiden и обичта на няколко поколения - на тези, които са били тук преди 25 години, на тези, чиито ЕГН с 88 и на всички останали-които и след още минимум 25 години ще продължаваме да слушаме песни като "Fear of the dark", "Seventh Son of a Seventh Son" и "Aces High"!

Вижте СНИМКИ от концерта в Англия тук