За бедствието "неграмотност" изчисления няма, но вероятно спасителните операции ще се окажат още по-скъпи, а самостоятелното "плуване" – още по-ценно

След вълненията около матурите тази седмица беше ред на двусмисленото и тъжно забавление, наречено "броене на изпитни бисери". Във Варна седмокласниците с двойки по български език са 378, на национално ниво резултатът им е по-слаб от миналогодишния, като това е поредна година на спад. Експертите правят анализи, които по витиеватост могат да съперничат само на тестовете от учебниците на седмокласниците, а по форумите има състезание кой ще намери по-нелепо и тъпо изречение, макар че грамотността на някои от тях конкурира успешно извадката. Това, което за поредна година липсва, е ясният отговор на въпроса –

кому всъщност се присмиваме?

На децата, които "интепретативно" връщат това, с което са заливани през учебната година; на хората, които са им написали учебниците; на учителите, които поощряват перфектното "интерпретиране" и го затвърждават и по време на частните си уроци; на родителите, които не са намерили време да внушат любов към словото и към мисленето? Вероятно незапозната с изпитните резултати, през същата седмица във Варна беше и еврокомисарката по бедствията Кристалина Георгиева и единият от съветите й беше "учете децата да плуват". Пак тя припомни, че 1 лев, вложен в превенция, после пести около 7, които няма да бъдат дадени за спешно спасяване.

За бедствието "неграмотност" изчисления няма,

но вероятно спасителните операции ще се окажат още по-скъпи, а самостоятелното "плуване" – още по-ценно. През седмицата отново спряхме за три минути на втори юни и имахме време да помислим  какво сме направили със себе си и с държавата си от Ботево време насам. Разноцветни политици и кандидати за кмет застанаха един до друг пред паметника на Ботев, което е добър знак. Гражданите обаче от година на година намаляват, което трябва да е знак за политиците. В Деня на Ботев Варна отново се опита и да протестира – срещу новия парламент и старите проблеми с монополистите. Събраха се стотина души, което все пак беше около три пъти повече от протеста срещу намеренията да се преосмисли

забраната върху проучванията за шистов газ.

Освен международния ден на протест срещу фракинга, причина да се организират митинги у нас, беше една реплика на току що избрания екоминистър Искра Михайлова, че правителството може да обмисли мораториума за предварителните проучвания. Въпреки рехавото недоволство се наложи министър Михайлова да уточнява, че единствената промяна, която е имала предвид, е била замяната на мораториума със закон. А ние по-добре да се ослушваме и в бъдеще. И без шистовия газ във Варна имаше достатъчно поводи за недоволство. Математическата гимназия и основното училище "Захари Стоянов" продължават да спорят как да се дели територията, за да има място за повече първолаци. Скандалът тече заседание след заседание на образователната общинска комисия, а

място за първолаците все няма.

Хубаво беше, че поне не влязохме в ужасяващия списък с градове, където деца бяха убити от безхаберие и прехвърляна отговорност, докато не е станало прекалено късно. И тази седмица не донесе решение на проблема, в който са замесени таксита и автобуси, а потърпевшите са цял квартал варненци. По линията на номер 13 автобусите започнаха да се движат на принципа "от време на време" – защото фирмата и шофьорите имат право да си защитават хляба и безопасността. Дебнещите по линията таксита продължават да им примамват пътниците, като един от многократно глобяваните шофьори дори приравни платените досега актове на разрешително да кара по автобусната линия. В общинската сграда

съветници и администрация си подхвърлят проблема

като горещ картоф и се уведомяват един друг. Само тези, които разчитат на градския транспорт и даже са си купили карти, висят по спирките, като нямат дори информация какво се случва, а за компенсация и дума не става. Шофьорите в града имаха и друг проблем – задръствания по новия булевард "Владислав" заради водоноска. Така излезе още един проблем заради предизборното бързане да се усвоят петте милиона – цветя има, но не и система за поливане. Сега вариантите са или нарязване на новия асфалт, или цистерна. Поне има и компромис - да се полива нощем, за да не се създават излишни "тапи". И на една добра новина беше сложено началото – най-сетне видяхме първата копка на помпената станция "Акациите". След завършването й се очаква през лятото вече

да няма внезапна поява на фекални води

по градския плаж, което ще убие един любим летен сюжет в столичните новини, но определено ще подобри курортния имидж на Варна. Доста би помогнало и разчистването на добре организираните групички, които сръчно освобождават варненци и гости от парите и по-ценните им вещи. Но понеже за тях няма пречиствателна станция, по най-атакуваните линии пътуващите вече се предупреждават редовно и обменят съвети за безопасно пътуване. На юг това лято се загрижиха и за морала и взеха да настояват за забрана на монокините по плажа – с допълнителен аргумент, че дамските прелести разсейвали спасителите.

Варненските спасители се оказаха по-смели.

Според тях дамите без горнища на банския не могат да са никаква конкуренция на пияните туристи, които създават истинските проблеми. Особено подобрение едва ли може да се очаква – след сравнение на цените в 50 от курортните градове на 24 европейски държави най-евтината дестинация и тази година се оказала България. Варненци обаче, преди да потънат в плажни удоволствия, трябва да свършат още нещо важно – да изберат кмет, макар и само за две години. Само за протокола остава последното решение на административния съд – че кандидатът за кмет Христо Бозов има всички законови основания да се смята за истинския временен кмет на града. И ако спечели управлението до края на мандата, на тези, които побързаха да го махнат от общината за по-сигурно, ще им остане чуденето

дали не са си отбелязаха класически автогол.

Сега до 30 юни /или по-вероятно до 7 юли/ кмет на Варна официално е Богдан Караденчев, определен от ГЕРБ като "консесусна фигура". Сесията, която го утвърди на поста, отново не избра председател на Общинския съвет. Странно продължиха да липсват коментари и за двете груби покушения срещу общински съветници. За сметка на това имаше повече от достатъчно опити за финтиране на правилата с вкарването на дълъг списък решения около собствеността, влезли в залата, без да са минали по утвърдения ред. Държавата също записа пореден опит да вземе най-голямата болница – "Света Анна", като отново вкара в дневния ред на предстоящото общо събрание искане

да се увеличи държавният капитал в дружеството.

С наближаването на изборите се засили и дипломатическата активност в града. В деня, в който световните медии разнищваха даденото на американските спецслужби право да следят всички и навсякъде из мрежата, посланикът на САЩ Марси Рийс от Варна обеща активна американска помощ при налагане на върховенството на закона у нас. Колегата й от Великобритания Джонатан Алън беше по-малко дипломатичен, но пък доста по-конкретен при идването си във Варна, като посочи бавното и понякога противоречиво правосъдие като пречка пред инвеститорите. Оправянето на съдебните кривици обаче не е сред първите задачи на новия парламент. Пренебрегнати и обидени, победителите от

ГЕРБ вече са в ролята на постоянното присъствие –

регистрират се и окупират кулоарите, без да работят. Работещата част пък демонстрира учудващо къса памет за това с какви обещания предшествениците им дойдоха на власт и защо си тръгнаха предсрочно, и вече демонстрират поведение като късния ГЕРБ. А приоритетите, които се подредиха в първата им работна седмица, със сигурност са изненадали и най-големите им фенове – кадрови и структурни размествания в службите за подслушване, реанимиране на проекта „Белене”, оставяне на бюджетните пари в банките, в които си бяха и преди, запазване на щедрата бюджетна субсидия за партиите. Бързо промененият закон за партиите запази възможността депутатите да номадстват от група в група, просто отряза възможността парите от субсидията да си отиват от партийната каса заедно с бегълците. Субсидията, която партиите си разпределят, е 12 лева на глас. Ако сте пропуснали многократно тиражираното сравнение – в Германия

електоралният глас носи 80 цента.

И в двете държави /както и навсякъде другаде, където държавата субсидира партиите/ аргументът е, че така партийните функционери се предпазват от корупционни изкушения. Явно на българските политици ангелът им е около осем пъти по-слаб от този на германските. През първата работна седмица на парламента отново се появи и темата с пушенето на закрито, а един новоизпечен БСП-депутат успя да произведе чутовен бисер, пред който ученическите съчинения са като шекспиров сонет. Депутатът поиска референдум, като предупреди, че и у нас можело да стане страшно –

"Вижте какво става в Турция,

където сблъсъците тръгнаха от една градинка." Депутатските представи, в които желанието за малко повече миризлив битов комфорт и за няколко допълнителни гласа е напълно съпоставимо със сълзотворния газ, изстрелван срещу хора, които защитават светското си бъдеще, са добра илюстрация за какво всички ние, които пак гласувахме, си плащаме по 12 лева. През седмицата имаше и сериозна кадрова активност, от която Варна остана незасегната - дали заради добри резултати, дали за да не се мъти допълнително водата преди кметския вот, но не бяха сменени нито шефът на полицията, нито областният управител. Самите кандидати за кметове засега

повече обясняват колко лошо е било досега,

но по-трудно формулират конкретни задачи, с които биха започнали работа. Най-мощна подкрепа, поне засега, получава Иван Портних – лично Лиляна Павлова дойде във Варна, за да повтори обещанията от парламентарните избори и да гарантира, че ГЕРБ ще работи за Варна в парламента. В момента обаче не е ясно как, след като няколко дни след тази декларация на Павлова, депутатите целокупно спряха да участват в правенето на закони и политика. Вътрешните спорове в партията и наследството на предишния им фаворит – Йорданов, са подводните камъни по пътя на кандидат кмета Портних. Партийната подкрепа, дадена за независимия Христо Бозов, може да се окаже неговият айсберг. Месец преди гласуването градският лидер на социалистите Борислав Гуцанов излезе и декларира /малко неясно/, че „Бозов е най-подходящият независим кандидат за кмет на Варна”, докато в средата на май доста по-категорично беше заявил: "Доцент Христо

Бозов няма да е кандидатът на БСП

за кмет на предстоящите частични избори." Това политическо двусмислие и аташираният екип на бившия кмет, който явно ще ни убеждава, че Бозов е по-добрият Йорданов, вече изяждат част от добрия стартов капитал на независимия кандидат. А и макар че до изборите остават около 20 дни, кандидат кметовете все още са обединени от тезата, че най-важното е да разказват колко е било лошо преди тях. Варненци обаче биха оценили повече една ясна идея как ще стане по-добре с тях.