Освен проблема с правния статут на Косово се открива и европейската перспектива

- Малко неочаквано на пръв поглед на 19 април Сърбия и Косово постигнаха споразумение за нормализиране на отношенията си, само седмица след като предишният кръг преговори приключи без резултат, а първият дипломат на ЕС Катрин Аштън каза, че повече преговори в Брюксел няма да се водят. Как се стигна до този пробив?
- Всъщност според Аштън в преговорите имаше напредък, дори и без да се е стигнало до пробив. По думите й разликата в позициите не била голяма, но пък била много дълбока. Ставаше дума за правомощията на асоциацията на сръбските общини в Косово. До пробива се стигна след доста кръгове преговори и след двукратно отлагане на крайната дата, както и на доклада на комисията за напредъка на двете страни. Процесът реално течеше още от миналата година, когато след сръбските избори се взе решение преговорите с Косово да преминат от техническо на политически ниво. И след като се разреши въпросът за представителството на Косово в регионалните организации, прочутото споразумение с бележка под линия, на дневен ред излезе основният проблем – статутът на Северно Косово. Защото нормализация без уточняване на статута е невъзможна.
- Според вас призна ли Сърбия окончателно Косово с това споразумение?
- Де факто да, но де юре по никакъв начин. Белград на практика реши да следва една формула, която се прилага сега от страните - членки на ЕС, които не признават Косово. Кипър и Испания са най-твърди в това отношение. Техните представители напускат залата, в която има косовски дипломат. Гърция и Словакия са по-меки. Те имат представителство в Прищина, поддържат отношения с Косово, но формално не са признали независимостта на страната. Без дипломатически отношения между Косово и Сърбия формално признаване липсва. Сега Белград просто призна, че и северната част на Косово, населена основно със сърби, попада под юрисдикцията на Прищина дори и да приемем, че районът ще има някаква форма на автономия, ще бъде донякъде отделен политически субект. Ясно е, че там вече политическите решенията ще взема Прищина. Сърбия всъщност беше стигнала до тази точка още през 2009 г., когато Белград прие формулата на ЕС за визовата либерализация, според която хората с паспорти, издадени от сръбските власти в Косово, не подлежат на безвизов режим. Което просто означава, че там е налице друг политически субект.
- В Сърбия обаче е налице недоволство срещу сегашното споразумение. Има ли вероятност например парламентът да го отхвърли и сделката да се провали?
- Точно сега едва ли има такава възможност, тъй като управляващата коалиция има нужното мнозинство в парламента и ще застане зад споразумението. Ако обаче се стигне до референдум, в което аз лично се съмнявам, тогава рискът е по-голям. Социологическите проучвания обаче показват, че сръбското общество вече не смята Косово за своя най-важен приоритет. За сърбите далеч по-важни са борбата с корупцията и икономическото състояние на страната, което далеч не е розово.
- В хода на преговорите сърбите лансираха тезата за евентуална размяна на територии, т.е. Сърбия да получи Северно Косово, а Косово да вземе населената предимно с албанци долина на Прешево. Какъв е смисълът на подобно предложение?
- Подобни тези се прокарват от началото на разпада на бивша Югославия, но те очевидно са неприемливи за международната общност, тъй като създават опасност от ефекта на доминото. Веднага на дневен ред излизат казусите в Македония и Босна и така може да се окаже, че едно на пръв поглед реалистично решение отваря много други проблеми.
- В този контекст може ли балканският възел да се разплете, без да се преначертават граници?
- По-скоро може. Според мен сегашният вариант дори е по-изгоден за Сърбия, тъй като всъщност повечето сърби в Косово живеят на юг от р. Ибър, извън четирите общини, за които се говори в споразумението. Практически две трети от сърбите са съсредоточени по на юг, около Прищина, в района на Грачаница и други анклави. Евентуална размяна на земи би поставила под заплаха в средно и дългосрочен план оцеляването на тези общности.
- Има ли гаранция, че косовските власти ще спазват действително правата на сърбите оттук насетне?
- Гаранции на сто процента няма, но да не забравяме, че в Косово има много силно международно присъствие, външният мониторинг е много сериозен. Може да се каже, че в големите анклави сърбите действително се радват на някаква форма на автономия. А пък техните лидери печелят от статуквото, тъй като, от една страна, получават средства от Белград, а същевременно работят в рамките на косовските институции и така имат два източника на финансиране, без да броим международните донори. Проблем съществува за сърбите на юг, които живеят извън анклавите, предимно изолирани малки групи от възрастни хора. Те са действително подложени на натиск и вероятно са обречени. След сегашното споразумение, когато Северно Косово получи ясен статут, позицията на сърбите се затвърждава, те получават по-солидни гаранции и възможности да влияят върху косовската политика. Опозицията в Прищина например е крайно недоволна от факта, че в Северно Косово няма да има косовско военно присъствие, а и полицейските сили ще са изцяло под сръбско ръководство. Така че в средно и дългосрочен план сделката определено запазва сръбските интереси.
- В такъв случай кой е победител и кой губещ от споразумението?
- Бих казал, че формулата е win-win, че печелят и двете страни. Налице е своеобразно надграждане. Освен проблема с правния статут на Косово се открива и европейската перспектива. Сърбия например вече е с реални шансове на юнското заседание на Съвета да получи дата за начало на преговори, което ще я постави в съвсем нова писта. Косово пък няма да има спънки да сключи договор за асоцииране, което е важен етап от пътя към ЕС. Миналата година те получиха положителен предварителен доклад от комисията, а петте членки на ЕС, които все още не са признали Косово, се държаха, общо взето, конструктивно. След като Сърбия подписа, че няма да прави обструкции на Косово, и тези пет страни вече нямат аргументи да спъват международната интеграция на тази страна. Като добавим този европейски елемент, може да кажем, че и двете страни са победители, че имат с какво да се похвалят пред своите общества.
- Ако поставим нещата в по-широк контекст, как ще повлияе това споразумение на Македония и Босна?
- Мисля, че в Македония то ще генерира натиск основно над премиера Никола Груевски, но и върху цялата управляваща коалиция за постигане на компромис с Гърция. Защото ако съпоставим двата спора, проблемът за името, колкото и да е сериозен, си остава символен и дипломатически, нещо като буря в чаша вода, докато косовският е истински и засяга реални човешки съдби, контрол на границите, територия, той има много повече материални измерения. Щом Косово и Сърбия са способни да направят такава изключителна крачка напред, защо и Македония и Гърция да не могат. Топката все пак е на терена на Груевски, тъй като Македония е страна кандидатка.
Надявам се влиянието на сръбско-косовското споразумение в Босна също да е положително, тъй като тази страна винаги е зависела много от двата си големи съседа Сърбия и Хърватия. Сега, след като втората ще стане член на ЕС на 1 юли, а първата стъпва ясно на европейската писта, има надежда и Босна да излезе от безвремието, в което се намира от 2006 г. и която миналата година пропусна няколко възможности да подобри кандидатския си статут.
- Хърватия ще влезе в ЕС след само два месеца. Готова ли е обаче тя да стане член на съюза в момент, когато той самият все още се намира в сериозна финансова криза?
- Чисто технически тя е готова. Капацитетът на хърватските институции е доста добър, бяха извършени реформи в съдебната власт, водещи хърватски политици бяха изправени на съд за корупция.
- А икономически?
- Икономическият аспект е малко по-сложен, тъй като страната вече пета година е в рецесия. Дори ако направим една леко иронична забележка, в това отношение тя е напълно европеизирана. За съжаление към днешна дата именно рецесията и слабият растеж характеризират Европа. Мисля, че в Хърватия властва реализмът, а не ентусиазмът, че стават член на ЕС. Всъщност в Хърватия никога не е съществувало усещането за отделеност от Европа, страната никога не е имала визов режим с ЕС например. Средният хърватин не само от поколения насам има възможност да пътува из Европа, но и чисто географски и културно е близо до сърцето на Стария континент. Хърватия е малка страна, изминала сериозен път и едва ли ще има някакви проблеми при интегрирането й в съюза. Влизането й в ЕС ще е ползотворно за региона.
- Какво обаче се случи със Словения? Преди десет години тя беше отличник, а сега е на ръба на банкрута.
- Словения е една от тези страни, които сериозно промениха ролята си. След Гърция, която също беше сочена като пример за Югоизточна Европа, и тя е на път да претърпи крушение, което пък разкрива отчасти натрупването на проблеми зад привидно добрата фасада, сблъсъкът на политическите и икономическите елити, типичен за почти цяла Европа. Предстои й доста труден път на реформа на банковия сектор, на приспособяване към новата реалност, което неминуемо ще намали капацитета й да бъде двигател на разширяването в Западните Балкани, както беше по време на успешното й председателство на ЕС през 2008 г.
Визитка
Димитър Бечев има докторат по международни отношения от Оксфордския университет (2005 г.) и магистратури по международни отношения и право от Софийския университет
През 2006-2010 г. преподава международни отношения в Уорчестър колидж, Оксфорд, работи по изследователска програма на Центъра за европейски проучвания в Оксфорд и чете лекции като гост професор в университета Хитоцубаши в Токио
Г-н Бечев е шеф за Цент