Отпадането на Наредбата за влагане на вода в пилешкото месо отваря вратата за злоупотреби, смятат от асоциация "Активни потребители"

"Категорично с отпадането на наредбата за влагане на вода в пилешкото месо не се защитава интересът на потребителите и на птицевъдите, а се лобира за корпоративни интереси на месопреработвателите и търговските вериги". Това заяви изпълнителният директор на асоциация "Активни потребители" Богомил Николов. По думите му месопреработвателите и търговските вериги редовно лъжат в грамажа на пилешките продукти. В някои от тях има над 20% вода и соли, което е измама.
Николов обясни, че тумблирането и шприцоването са нормални процеси за варено–пушени деликатеси,  но не и за сурови продукти, като пилешкото месо. Той добави, че целта на тези процеси е да се подобри външният вид и трайността на месото, чрез влагане на вода и фосфати.
"Български производители признават, че в пилетата се инжектира саламура от фосфати, карагенан, цитрати, ксантан, гума-гуар. Допустимата доза е 3-5% в ЕС, а у нас стига до 60-80%, което прави продуктите много вредни за здравето", подчерта  Борис Николов и допълни, че според лекари, консумацията на такива продукти води до проблеми с костите, бъбреците и черния дроб.
Припомняме, че наредбата за влагане на вода в пилешкото месо е в сила от януари 2013 г. Тя ограничава количеството на водните разтвори в пилешкото до 4,3%, като по регламент водата не трябва да бъде добавяна допълнително към месото.
Наредбата предвижда 10 000 лева глоба за производителите, които не спазват това условие, при първо нарушение. При повторно може да се стигне до затваряне на обекта. За търговците, които допускат в магазините си пилешко месо с вода над 4,3%, глобите са в размер на 5000 лева.
Проверки на земеделското министерство по търговските обекти показаха, че изискванията не се спазват, но за затваряне на някои от тях не се чу.
Приемането на Наредбата, ограничаваща влагането на вода в пилешкото месо, предизвика обаче недоволството на търговските вериги и на производителите. Първите обявиха, че не е справедливо пилето, което не покрива изискванията, да не може да бъде продавано в магазините, но да може да бъде дарявано или продавано на ресторанти. Вторите заявиха, че Наредбата поставя в неравностойно положение българските и чуждите производители на пилешко месо.

Ограничението за до 4,3% водно съдържание важи само за българските продукти, но не и за вносните. По тази причина още в края на януари от Асоциацията на месопреработвателите в България  подадоха жалба до Върховния административен съд и до дирекция "Конкуренция" на ЕК. Те настояват за отменяне на забраната.
В подобно положение на това на производителите на пилешко месо бяха и тези на млечни продукти. Миналата година земеделското министерство предложи, а парламентът прие, наредба, насочена към ограничаване на производството на млечни продукти със заместители. Ограниченията отново засягаха българските производители, но не и чуждите.

Националната асоциация на млекопреработвателите в България и няколко фирми оспориха пред Върховния административен съд част от текстовете на наредбата с твърдението, че държавата се намесва "непазарно" в работата на производителите. Така в началото на април ВАС отмени наредбата.  Това решение на съда подсказва сходно развитие и за Наредбата за влагане на вода в пилешкото месо.