"Като човек и като лекар не приемам такъв тип реакция"

- Проф. Хаджийски, имало ли е случаи на самозапалвания преди 1990 г.?

- Да, имаше такива случаи, но за тях не се даваше гласност. Чувал съм, но при нас такива неща тогава не се говореха. Тогава тези неща не се афишираха.

- Но при вас в "Пирогов" водени ли са такива пациенти за лечение?

- Може и да са водени, но в никакъв случай по документи не е писано например, че човекът се е самозапалил в знак на протест срещу нещо. Такива неща не се казваха тогава.

- В човешки план за вас какво означава един акт на самозапалване?

- В общочовешки план като човек и като лекар не приемам такъв тип реакция, поведение. Може да има друг начин на изява, когато си недоволен, или когато искаш нещо да покажеш, искаш нещо да афишираш, не приемам да е по този начин.
Какво постигнаха тези хора, които се запалиха и след това починаха? Нищо. Станаха едни или истински герои, или герои в кавички, не мога да кажа, утре, вдругиден те ще бъдат забравени. Човек може да се събере с хора, да отиде там, където смята, че има някакъв проблем за решаване, да застане очи в очи открито и да каже каквото трябва...

- От гледна точка на болката, която преживяват тези хора, може ли я опишете?

- Може би няма болка, която да е по-силна, по-продължителна и по-трудно поддаваща се на лечение като болката от изгаряне. Когато човек счупи крак, като се постави гипсова шина, до ден-два нещата отшумяват като болка. При изгарянето дори при правилно лечение моментът на болката, от тази рана, от тази изгоряла кожа остава, докато се оперира или оздравее напълно - а това отнема понякога повече от месец и тази болка продължава. Тя не може да бъде спряна, защото раната остава. Кожата е най-големият човешки орган, при възрастен човек тя е около 2 кв. метра площ. Цялата тази повърхност е много инервирана и всяко изгаряне, каквото и да е то, води до засягане на нервни окончания, тази болка е изключително силна, драматична и продължителна, много трудно поддаваща се на някакво лечение.

- Имали ли сте други случаи след 1990 г., които да са били в резултат на самонаранявания или самозапалвания в знак на някакъв протест?

- Не мога да кажа точно. В клиниката минават 1200-1300 човека годишно. Всеки с болката и мъката си. Никога не сме отдавали значение каква е точно причината. Други институции се занимават как е станало произшествието, ние лекуваме.
Като пример мога да кажа, че когато беше бумът на кражбите на кабели в зората на демокрацията, пристигаха тук и казват - аз се спънах, както си вървях, в някаква жица. А от "спъването" човекът има изгаряния на двете ръце, на крака... Намаляха вече тези случаи. Всяко четвърто-пето изгаряне беше от електричество, от високоволтов ток, сега намаляха.

- Има ли някаква градация при кои самозапалвания травмите са най-тежки?

- Няма такава градация. Поливат се с бензин, за да пламне огънят. Но тежестта на изгарянето, което се получава, първо, зависи от площта на тялото, която е засегната, и после колко е дълбоко то. Следващото поражение идва от дишането на пушека. Когато гори човек и диша пушека от запалените дрехи и токсичните продукти - наричаме го инхалация на токсични газове, инхалация на пушек, отравяне от пушек. Това задълбочава сериозно изгарянето и го утежнява. При последните случаи на самоизгаряния това поражение го има.