Citibank и Deutsche Bank кандидатстват за заема за 250 млн. евро и за облигациите. Емисията привлече и J.P. Morgan, HSBC и Societe Generale

Само две международни банки искат да дадат 250 млн. евро кредит на "Български енергиен холдинг" (БЕХ), докато за алтернативата - облигационна емисия с мостов заем, кандидатите са пет. Това съобщиха за "Капитал" два независими източника. Официално от държавния мегахолдинг няма информация, въпреки че срокът за подаване на оферти изтече на 21 март.

Двата кандидата с интерес към заема са Citibank и Deutsche Bank, казват източниците. Двете банки са подали оферти и за облигационната емисия (там Citibank е в консорциум с Raiffeisen). Останалите кандидати за пласирането са J.P. Morgan, HSBC и Societe Generale. Предложение е имало и от Goldman Sachs, но офертата е била непълна, затова не е допусната още на първото техническо отсяване.

Интересът към процедурата може да бъде определен като умерен. Първоначално от холдинга бяха заявили, че за заема са се презентирали 30 банки. Впоследствие обаче в списъка на подалите оферти попаднаха само топ имена, защото БЕХ беше ограничил правото за участие до световните финансови лидери. Сега въпросът е кой от двата варианта ще избере държавният холдинг. Едната възможност е да предпочете по-лесният с взимането на кредит, където кандидатите са малко и цената на заема може да е по-висока. Втората е облигациите, които са по-сложни като инструмент, но може да са финансово по-изгодни и ще гарантират по-голяма прозрачност около иначе потайния държавен мастодонт. Изборът трябва да бъде направен скоро, тъй като БЕХ трябва спешно да осигури средства за падежиращия през май заем на НЕК от 195 млн. евро за АЕЦ "Белене".

Мостов заем преди облигациите

Около процедурата първоначално имаше объркване, защото изпълнителният директор на БЕХ Михаил Андонов беше казал, че е възможно да се изтегли кредит и да се емитират облигации, което малко по-късно беше обявено като две отделни алтернативи. След като потенциалните участници са изчели документите на БЕХ, става ясно, че в конкурса за дълговата емисия всъщност първо се търси мостово финансиране от минимум 195 млн. евро (за плащане на кредита, падежиращ на 12 май). То ще е за шест месеца с опции за продължаване от 3 или 6 месеца, т.е. максималният срок ще е година. През това време трябва да се пласират облигациите.

"Мостовото финансиране трудно може да бъде осигурено от една банка, познавайки лимитите им за заеми. Затова БЕХ е по-разумно да избере варианта на синдикиран заем, в който да се включат три банки", коментира представител на един от кандидатите. Самият Андонов също е коментирал многократно, че най-вероятно рефинансиращият заем ще бъде от синдикат от банки.

Колкото и начална да е фазата, засега има първоначални предположения каква лихва може да се постигне по мостовия кредит - тя е около 3-3.5%, като правилото било, че на всяко тримесечие лихвата се вдигала леко. На същите нива се очаква да е доходността и по облигациите. Това обаче е условно и променяемо по ред причини. Първо, никой не може да прогнозира как ще е пазарът в евросъюза през идните месеци. Второ, има и местен политически риск, защото през май предстоят избори и не е ясно дали ще се формира устойчиво мнозинство и правителство, а още по-малко с какви идеи ще е то. В момента например чуждите банки нямали огромен апетит към България, след като чували за опитите за отнемане на лиценза на ЧЕЗ.

Третата несигурност идва по линия на самата БЕХ. Кандидатите не разполагат с актуална информация за финансовото състояние на холдинга и дъщерните му дружества. От въпросите и отговорите по процедурата, качени на сайта на БЕХ, става ясно, че индивидуалните отчети за миналата година ще бъдат дадени на отсетите във втората фаза кандидати. Консолидираните отчети за шестмесечието на 2012-а и за цялата година обаче все още се проверяват от одитора. "Надяваме се да можем да предоставим консолидирани шестмесечни данни към края на март, а консолидирани годишни за 2012 г. - до края на април", пише в отговорите.

Малка част от информацията вече е налична покрай изготвянето на рейтинг на холдинга от Fitch. В мотивите си агенцията посочва, че холдингът държи 87% от средствата си в една банка и това представлява риск. "Слабост за ликвидността на средствата на БЕХ е фактът, че той държи почти всичките си пари в една банка", пише в документа. Сред другите мотиви за понижението са слабостите на регулаторната рамка и планираните увеличени капиталови разходи за периода 2013-2015 г. Регулираните цени, които осигуряват видимост на паричните потоци, не са задоволителни по отношение на инвестициите на холдинга.

Според данните, цитирани от Fitch в края на септември 2012 г., паричните средства на БЕХ са били 717 млн. лева (става дума за консолидираните данни на групата БЕХ за този период). Агенцията ги определя като "задоволителна ликвидност" срещу краткосрочните задължения (около 520 млн. лева). Fitch обаче отбелязва като проблем "слабата диверсификация" на парите по банки. Грубата сметка показва, че около 623.8 млн. лева на групата са в една банка. В края на 2011 г. година изтече неофициална справка с близки параметри. Тя показа, че държавните енергийни дружества държат 630 млн. лв. на депозит в Корпоративна търговска банка - 77% от общо 825 млн. лв. Финансовата институция е известна като предпочитаната банка на властта, защото вече при второ правителство голяма част от парите на държавните фирми се депозират в нея.

Априлски избор

През тази седмица екипът на БЕХ трябва да разгледа подробно получените предложения, да изготви класация и вероятно в края на тази или началото на следващата седмица да обяви кои са подбраните кандидати за следващата фаза. Те ще трябва да внесат гаранция за участие от 100 хил. лв. От обявите за процедурите става ясно, че оферти за заема се чакат на 20-ия работен ден, т.е. на 4 април. Те трябва да включват размера на заема, надбавка към 3/6-месечен Euribor, предварителни такси и агентски разходи. Срокът на кредита е между 3 и 5 години.

Облигациите ще са за 250 млн. евро с матуритет от 5 до 7 години, става ясно от публикуваното съобщение на холдинга. Като валути са определени долар или евро. Те ще се търгуват публично вторично, без да е изрично упоменато на кои международни борси.

Не е ясно и в кой момент ще бъде взето решението на дилемата - заем или облигации с мостов кредит в началото. Държавният холдинг обаче си е запазил правото да прекрати всяка една от процедурите, без да дължи нищо на участниците. Иначе разходите и при двете опции били сходни.

Засега неформално се твърди, че БЕХ предпочитали заема. За публичния интерес обаче варианът с облигациите изглежда по-смислен, защото цената може да е по-ниска и за пръв път ще има повече прозрачност около управлението на държавните енергийни фирми.