Никой няма да спечели от премахването на плоския данък, а бюджетът ще загуби стотици милиони

Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество". Завършил е финанси в УНСС. Той е зам.-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, член е на Американската икономическа асоциация.

- Г-н Ангелов, според вас в БСП наистина ли са готови да премахнат плоския данък и да въведат високи данъци върху доходите и имуществото на богатите, или просто откриха предизборната си кампания?

- Опасявам се, че наистина го мислят, без да осъзнават, че искат да се върнем 5-6 години назад към система, която не работеше по-добре. Нито имаше повече приходи в бюджета, нито за данъкоплатците беше по-добре, нито икономическите стимули бяха по-добри. Тогава защо да се връщаме назад? За да станем като Гърция, която има едни от най-високите данъчни ставки в Европа, а приходите са изключително зле? За да влезем в спирала, в която, понеже данъците са високи, всеки се опитва да мами бюджета, приходите са ниски, затова ставките се вдигат още и хората още по-малко са склонни да плащат.

Време е да престанем с идеологическите щампи и да видим в нашите условия, при нашите институции, какво работи и какво не. И ако нещо работи добре, защо да го разваляме? При предишната данъчна система имаше високи ставки, но нямаше много хора, които да ги плащат. Плоският данък даде възможност да се обложат доходи, които преди това се измъкваха от облагане.

Прави впечатление, че за данъци в БСП говорят хора, които не са данъчни и финансови експерти. Те твърдят, че премахването на плоския данък щяло да доведе до повече приходи в бюджета. Това въобще не кореспондира с реалността. Погледнете данните от 2005 или 2007 г. и ги сравнете с 2013 г. - колко сте плащали тогава и сега. Почти всеки плаща по-малко при плоския данък, а в същото време приходите в бюджета от облагането на физическите лица са най-стабилното перо. Никой няма да спечели от премахването на плоския данък.

- А хората с най-ниските доходи? Не е ли справедливо да има необлагаем минимум, например в рамките на минималната работна заплата - 310 лева?

- И ГЕРБ имаше идея преди изборите през 2009 г. да въведе необлагаем минимум, но се отказа. Защото никой няма да забогатее от въвеждането на необлагаемия минимум, а бюджетът сериозно ще пострада. Да кажем, че имаме около 3 млн. българи, които плащат всеки месец данъци. При 300 лева необлагаем минимум и при средна заплата от 700-800 лева, това означава половината приходи да изчезнат. Говорим за загуба на стотици милиони левове за бюджета.

- Но хората са бедни и очакват грижа за доходите. Служебното правителство отчаяно търси резерви в бюджета за някакви помощи?

- Хубавото на протестите е, че посочиха разминаването между приоритетите на хората и на политиците. Поне от 2 години насам безработицата и загубата на доходи са първи приоритет според всички социологически проучвания. И ЕК пише в докладите си, че това е основният дисбаланс в българската икономика. Но за правителството на Борисов приоритет бе усвояването на еврофондовете и строежът на магистрали. Не казвам, че е лошо да се строят магистрали. Но това не решава проблема с безработицата.

Пазарът на труда беше "аутсорснат" на синдикатите. Те си имаха министър - Тотю Младенов, и всичките им идеи в последните 4 години се сбъднаха - вдигане на минималната заплата, на осигурителни прагове и осигуровки, административно разпростиране на колективните трудови договори - нещо, което дори Емилия Масларова навремето не направи, защото осъзнаваше колко е вредно. Всички тези тежести се стовариха на пазара на труда наред с кризата и с ниското ниво на квалификация. Правителството предпочете да остане в добри отношения със синдикатите, за да няма протести, но това струва на България половин милион затрити работни места.

В момента, като изключим еврофондовете, половината бюджет отива за социални плащания. Очевидно резерви за увеличаване на социалните разходи няма, освен ако не се реже отнякъде. Но откъде? Бюджетът и без друго е пренапрегнат. Ако социалните разходи продължават да растат, няма да остане за друго. Трябва да се види къде са тапите, къде са пречките на пазара на труда.

Вместо това и новият социален министър заговори за вдигане на минималната заплата. Защо? Нали вече видяхме какво се случи при досегашните увеличения - синдикатите твърдяха как това ще направи хората по-богати, те ще започнат да харчат и така икономиката ще се раздвижи. Нищо подобно не стана. Напротив, още хора загубиха работата си. Загубата на работни места продължава вече четвърта година, а не се вижда светлина в края на тунела. Това е най-потискащо.

Реално най-големият проблем е безработицата. Хората губят работата, а с това и заплатата си. В семейството изведнъж единият го уволняват, обикновено това е мъжът, който печели повече. И внезапно домакинството губи 55-60% от дохода си. В момента в може би половин милион домакинства има по един уволнен и те са принудени да оцеляват с 40% от парите, с които са живели по-рано. Ако не се вземат мерки, следващата зима пак ще дойдат непосилни сметки и недоволството пак ще избухне.

Напоследък всички говорят как трябва да привличаме интернет компании, "Гугъл", да развиваме умни индустрии. Това е поредната мантра. Нямаме достатъчно кадри за това. Нашите университети произвеждат годишно 1000 IT специалисти, а армията безработни са предимно неквалифицирани. Милиардните инвестиции в строителството и в недвижимите имоти отпреди кризата няма да се повторят и повечето хора, които бяха заети в тези сектори, няма да си намерят лесно работа. Значи трябва целенасочено да се привличат инвеститори в сектори, които позволяват наемане на ниско квалифицирана работна ръка, или да се инвестира в повишаване на квалификацията на безработните. А най-добре е да се правят и двете неща едновременно.

Ако искаме да развиваме информационните технологии, защо тогава Техническият университет не произвежда повече IT специалисти? Това е проблем от години наред. Няма никаква връзка между пазара на труда и образованието.

- Какво се случва всъщност в Кипър? Ще ни засегне ли тамошната криза?

- За разлика от Гърция, която фалира заради огромните дългове на правителството, сега в Кипър държавата фалира заради големи загуби на банковия сектор. Кипър е офшорна зона, в която банковата система е 8 пъти по-голяма от икономиката на страната. Кипърските банки бяха свързани с Гърция и оттам претърпяха големи загуби, отделно кризата ги удари. Загубите им са огромни, колкото половината икономика на страната. Правителството може да спаси банковата система само ако вземе огромен заем, но тогава неговите дългове ще станат такива, че няма да може да си ги плаща и ще фалира като Гърция. Затова ЕС предложи план - Кипър да вземе 6 милиарда от вложителите и още 10 млрд. евро държавни заеми, които данъкоплатците ще трябва да връщат.

Отделен проблем е, че всички разглеждат Кипър като място, където руските олигарси основно си перат парите. Затова се очаква част от тежестта да бъде понесена точно от тези олигарси.

- Но Никозия отхвърли данъка и сега се търси друг спасителен вариант, включващ и национализация на пенсионни фондове?

Истината е, че Кипър има два тежки избора - или да вземе огромни заеми, или да остави банките да фалират. При фалит депозитите до 100 000 евро са защитени, но над 100 000 не са и ще изгорят напълно. За олигарсите би било по-добре да платят еднократно 10-15% данък, иначе ако банката фалира, губят не 10%, а 100%.

Урокът от Кипър е колко е важно банките да имат достатъчно собствен капитал - ако имат загуби, те да бъдат поети от акционерите, а не от вложителите или от данъкоплатците. В добрите времена от банките трябва да се изисква да трупат бели пари за черни дни. Това бе направено в България. Банките се оплакваха от строгите регулации на БНБ, но сега в кризата се вижда колко полезно е това. Вместо да разпределят дивиденти, да изнасят печалби, банките трябваше да реинвестират в капитал и сега могат да посрещнат лошите кредити.