Огромни сметки за ток изтерзаха видинските духовници

Шумотевицата около луксозния часовник "Ролекс" на пловдивския владика Николай, изнесен на търг, за да сe плати токът на храма "Св. Марина", извади на показ битови несгоди и на други черкви в страната.

Огромни сметки за ток изтерзаха видинските духовници. В няколко църкви те хвърлили в ужас отците, които се чудят как да ги платят, според архимандрит Поликарп, председател на храма "Св. Димитър": "По 1300 лв. на месец досега никога не е имало! Не сме наясно как ще се справим. Разчитаме на спонсори и дарения, макар че хората в нашия край са бедни. Видинската митрополия е една от най-бедните в БПЦ и всичко, което се прави в епархията, е с дарения и със собствени сили." 

Затягането на коланите и финансовата дисциплина не е новост за местните духовници. През лятото на м.г. свещениците от Видинската и Кулската духовна околия бяха принудени от редовната свещеническа конференция сами да се грижат за заплатите си. Тогава архимандрит Поликарп, духовен надзорник на околиите, сподели, че е сторил всичко по силите си, но свещениците не щели да работят - чакали възнаграждението си наготово.

Година преди това бяха уеднаквени църковните такси и се въведе фонд "работна заплата". Той трябваше да се пълни с проценти от продажбата на свещи, такси от обреди и пр. Но касичката била празна, понеже свещениците не отчитали съвестно постъпленията.

Носталгия по
Братя Галеви

И дупнишкото духовенство е в смут. Но не заради лениви свещеници, а поради липсата на Братя Галеви, които били редовни платци на църковните режийни. Сега храмът "Св. Иван Рилски" в Паничище дължал 800 лв. за януарския ток и дупнишкият архиерейски наместник отец Георги Паликарски се чудел и маел как да погаси "безбожната сметка".

Само един бойлер работел в храма, а от време на време пускали духалка. "Колегата, който служи в Паничище, две седмици през тоя месец бил в болнични и си седял у дома. Откъде се яви тая сума, нямам обяснение. Но трябва да я плащаме... Няма ги Братя Галеви. Те даваха пари за всичко, когато им поискахме...", поменува с добро отец Георги бившите барети и църковни настоятели Пламен Галев и Ангел Христов-Геле.
"Към 800-900 лв. за парно на газ плаща настоятелството на централния храм "Св. Богородица" в Кюстендил. Каквото изкараме, отива за топлото" - жалва се и храмовият свещеник отец Венци Шияков. 

Впрочем и църквата не е подмината от социалното деление на бедни и богати. 
Русенската митрополия например няма неразплатени задължения за ток и вода или за заплати и осигуровки на свещениците, според секретарят Ангел Младенов. "Справяме се, но защо църквите и манастирите трябва да плащат промишлен ток като фирми?!", недоумява той. За миналия месец катедралният храм "Св. Троица" в двора на митрополията има 600 лв. за ток. Сметките на черквите по селата са малки и засега не се налага да се търсят пари за непогасени борчове. В епархията разчитат на основни приходи от продажбата на свещи и наеми на църковни имоти. Допълнителни пари се докарват от погребения и кръщенета. 

Ловчанската митрополия също е коректен платец, както е и в Старозагорско, Плевенско, Благоевградско и Шуменско. Но и в Шумен се възмущават, че храмовете се таксуват като фирми и трябва да предплащат авансово. Така от трифазния ток, който ползва, декемврийската фактура на храм "Св. Вознесение" в Шумен, се "възнесла" до 1100 лв.

Архиерейският наместник отец Димитър казва, че са я платили, но сега благославят Бог за хубавото време и могат да икономисват от отопление. И в храма "Св. Три Светители" също се наложило да броят 600 лв. заради авансовото плащане, макар че се греят на дърва. Справят се някак отците със сметките, но ремонтът на сградите им се опира, та разлепват призиви за дарения...

Шуменските попове не крият почудата си от офанзивата покрай сметката за ток в Пловдивска епархия, която се славела като най-богатата... 

В това отношение великотърновската епархия също не е за окайване. Няколко манастира навлезли стабилно в туристическия бизнес и предлагат на туристи не само уединение, но и доста благинки. Освен че приготвят вкусни манджи духовниците са и туристически гидове. Даже тук-таме са поставили ценоразписи на английски и румънски, които показват кои са основните посетители.

Никоя света обител обаче не плаща данъци, нито пък се регистрира като хотел с категория, категорични са от общинската данъчна служба. Туристическият данък иначе варира от 60 ст. на реализирана нощувка и стига до левче.

Нощувка в построения през 1350 година Килифаревски манастир излиза около 10 лв. Предлага се кухня, а на 500 м има и механа... В туристическия бизнес се включва и емблематичният манастир "Св. Николай Чудотворец" в Арбанаси. И тук цените са символични. Малки стаи със старинни мебели и удобни санитарни възли осигуряват уединението, търсено от гостите в светата обител. Голяма атракция е стаята, в която отсядали царете Фердинанд и Борис Трети.

Монополите 
тормозят и
храмовете

За разлика от историческите си предшественици, модерният храм "Успение на Пресвета Богородица" в Пампорово, построен през 1999 г.,видя зор да си плати тока наведнъж, след като ЕВН им отказа да го разсрочи заради неплащани навреме месечни задължения. Но според Елза Петрова, която се грижи за храма, това не било вярно. А сметката за януари наброявала 2264 лв.! Издържали се само с дарения и било непосилно да съберат сумата накуп. Разгеле пак с дарения успели да се отърват от този дерт. 

Храмовете във Варненската и Великопреславката митрополия нямат битови тежнения. Действащите над 300 църкви дори и през кризата се справят с текущите сметки. Храмовете в по-малките населени места се отопляват най-вече на дърва, дарявани от местните горски стопанства или миряни. Отец Стоян, председател на църковното настоятелство на най-големият храм в Добрич "Св. Троица" даже се учуди, че го питаме за евентуални грижи. "Месечната ни сметка за ток и газ за януари беше 2500 лв. и не сме имали проблеми. Даренията са от миряни, които винаги са ни стигали." Хората винаги давали, като виждат, че средствата отиват по предназначение.

Бизнесът самарянин и
крадливият поп

А в Търговище църковни благодетели не само плащат отоплението,но и хранят бедните. Въпреки че сметката за ток в централния храм "Св. Иван Рилски" скочила двойно, била платена без проблем. Разходите за отоплението на газ се поемат от бизнесмена Григор Иванов. Токът и водата пък се плащат от самата църква от приходите от ритуали и дарения. Вече 17 г. група бизнесмени месечно осигуряват над 2000 лв. за християнска трапезария. Делничен ден бедни, болни и възрастни (над 70 души) получават топли блюда и четвърт хляб, като една от гозбите е с месо. 

А проблемът в Монтанско е бамбашка. Храмовете си плащат тока, но току някоя черква остане на тъмно. Апаши - безбожници крадат кабелите. А набожният берковски поп Георги преди време вързал нелегално божия дом за кабела на общината, която изгърмяла с 3 хил. лв. Крадливият поп бил спипан, глобен и освободен от служение Богу. Понеже нищо "човешко" не му било чуждо. Че то и в цялата църква е като в обществото. И богатите епархии нехаят за бедните...