Пловдивската Темида отсече: 6 платна на големия майстор са собственост на общината, наследниците губят

Синът на Златю Бояджиев Георги и внукът на гения от Брезово Златин губят шест емблематични картини с решение на пловдивския апелативен съд, съобщи в. „24 часа“.

Платната на големия майстор остават собственост на пловдивската община, съобщи нейният главен юрист Илиан Иванов. "Жертва сме на мошеници. Използваха обстоятелството, че дадохме картините за ретроспективна изложба през 1984 г. и ги присвоиха", не е на себе си Георги Бояджиев-Бояджана. Той и неговият син Златин водят съдебна битка за творбите "Баташкото клане", "Молебен за дъжд", "Кукери", "Разстрел", "Обяд на моето семейство" и "Мъж на колене". Те са от втория период на художника, когато рисува с лявата ръка след инсулта. Оценяват се на стотици хиляди евра. Историята започва в далечната 1984 г. Тогава съпругата на художника Цена и децата му - Радка Бояджиева и Георги Бояджиев-Бояджана, предоставят на Градската художествена галерия в Пловдив платната за ретроспективна избожба.

След закриването й обаче те не са предадени на наследниците. Обяснението е, че ще бъдат излагани в други галерии и музеи. Впоследствие платната отиват в постоянната експозиция на Златю Бояджиев в Стария Пловдив. "Многократно исках да ми ги върнат, но никакъв резултат. Измамници!", ядосва се Бояджана. Безуспешен се оказал и опитът му през 1998 г. да получи шестте творби на баща си, като внася писмено искане в пловдивската община. След като му отказват, той сезирал прокуратурата. Синът му Златин се явява насленик на картините, които са били притежание на неговата леля Радка Бояджиева - дъщеря на големия художник, която е починала. Аргументът на Апелативния съд е, че общината ги е придобила по давност още през 1989 г. Тогава изтекъл 5-годишният срок. През това време никой от наследниците не бил направил официално искане да си ги вземе. Магистратите посочват, че през тези близо 30 години за картините са били полагани грижи, за да са в добро състояние. "Обжалвали сме пред Върховния касационен съд и разчитаме справедливостта да възтържествува", заяви Георги Бояджиев.  Той е, меко казано, потресен. "След като цял свят знае, че тези картини бяха отраднати по най-наглия начин от нас, как може съдът да взема такова решение? Ако грабна един калашник, какво ще стане", пита художникът, на когото му е писнало да се разправя за собствените си картини, които не му ги дават.  Според него нито общината, нито Градската художествена галерия в Пловдив имат документ, че платната са техни. "През годините направих пътека да си ги искам. Всеки кмет ми отговаряше:"Не мога да взема такова решение, въпреки, че не сме ги купили", разказва Бояджана. Като колега се обърнал за помощ и към доскорошния министър на културата Вежди Рашидов. "Написа ми: "Да, не са закупени, но съдът трябва да реши". Тогава Бояджана и синът му Златин завели делото. "Това е национализация!", бесен е Георги Бояджиев. Той допълни, че до ден-днешен няма следа и от другите 12 платна на Златю, които бяха откраднати от къщата  на Бояджана в пловдивското село Марково. Те бяха изнесени през февруари 2011 г. в отсъствието на стопанина и съпругата му Албена.