Монополи дебнат бъдещия служебен МС

Те управляват кратко и понеже идват като спасители в критични моменти, каквото и да направят, печелят симпатии. Двете служебни правителства в новата ни история - на Ренета Инджова и на Стефан Софиянски, си тръгнаха с рейтинг, по-висок от стартовия.

И двете се отличават с решителност и въпреки че са на власт има-няма 3 месеца, успяват да върнат доверието в държавността. Независимо от факта, че някои техни ходове и до днес будят противоречиви коментари и критики.

Те идват, за да вадят кестени от огъня - след правителства, които са се провалили и не са изкарали мандата си. Зад това винаги има криза, дори не една, а повече. Истината е, че служебният кабинет, който чакаме след броени дни, има далеч по-лесни задачи от предшествениците си - макар че България ври и кипи и от първия му ден ще го посрещнат протести и шествия.

Да си припомним какво завариха и с какво трябваше да се преборят в рамките на 10-15 седмици правителствата на Ренета Инджова и на Стефан Софиянски.

Служебният кабинет на Инджова (октомври 1994 г. - 26 януари 1995 г.) идва, за да разтреби поразиите от правителството на Любен Беров, избрано с мандата на ДПС.

В тази година за първи път изпълнителната власт у нас е поверена на женски ръце, а българската Желязна лейди кръщава предшествениците си "правителството на "Мултигруп". Групировката по онова време наистина сякаш командва държавата.

Президентът Желю Желев връчва на Инджова мандата със заръка да се справи със социалната криза и да прочисти държавния апарат от хора, свързани с криминалния свят. Ренета Инджова 
обещава "тотална борба с престъпността" и "привилегии никому".

Първата й работа е да забрани изнасянето на документи от ведомствата. Спира отпуските на полицаите до провеждането на изборите. Контролът по дисциплината е поверен на НСО. Иззема дипломатическите паспорти на бившите министри. Вдига цените в почивните станции на МС. Прави мащабна кадрова чистка по министерствата.

Жестокото обезценяване на лева е овладяно, а в края на 1994 г. кабинетът отпуска 3 милиарда стари лева за компенсация на заплати, пенсии, детски надбавки, обезщетения за безработни. Сумата не е голяма и на практика няма особен реален ефект, но все пак е жест на загриженост.

Всичко това връща усещането за здрава ръка и държавна грижа.Безпрецедентен воден режим мъчи София. Тогавашният кмет Александър Янчулев (1991-1995) по-късно обяснява: "Първо бяхме сполетени от няколко поредни години на суша. Основната причина за мен обаче беше фактът, че "Мултигруп" владееше "Кремиковци" и не ползваше вода от собствения си язовир "Огняново", а теглеше от "Искър". Така че на канелката на водната криза в София стояха корпоративни интереси". Тогава, въпреки протестите, служебният кабинет започва строителството на деривацията "Скакавица -Джерман", която да доведе допълнително вода в язовира. За три месеца хидросъоръжението е готово и София е спасена от воден режим.

Инджова раздвижва приватизацията - за 3 месеца са направени 22 сделки. Уволнява трима шефове в туризма - Емил Лозанов, Марин Грозданов и Любомир Веселинов, защото не споделят визията й за приватизация в туризма.

Интересно е, че обвинява предния кабинет, че е на "Мултигруп", а след като синдикалистите на "Подкрепа" окупират "Кремиковци", връща начело на комбината Лилян Вачков, известен тъкмо като директора - фаворит на групировката. Премиерът Инджова дори тропва хоро с окупаторите на комбината.

Проф. Христина Вучева, дясна ръка на Инджова в служебния кабинет и единствената жена финансов министър в българската история, твърди, че се гордее с две свои постижения от онова време:

"Осигурих в тежък зимен месец 250 млн. лв. за гориво на общините за социалнослаби и за училища, отказах на настойчивите оферти на т.нар. външни инвеститори България да изкупи част от външния си дълг за около 100 млн. долара. Оставих непокътнати 10 милиарда лева - гласуван от Народното събрание заем от БНБ".

БСП печели изборите в началото на 1995 г. и на власт идва правителството на Жан Виденов.
На втората година от управлението си кабинетът на социалистите върви към провал. Червените лобита водят тежки войни помежду си. През есента на 1996 г. маскиран стрелец убива експремиера Андрей Луканов. Поръчителите остават неразкрити и до днес.

Големите държавни предприятия почти без изключение са докарани до фалит- като се започне от "Кремиковци", "Нефтохим", "Химко" и се стигне до Авиокомпания Балкан", ДЗУ и "Арсенал".

Назрява зърнена криза - житните запаси на България свършват, а никой не дават кредит на силно задлъжнялата и летяща към провал държава. Като капак започват да фалират банки, зле управлявани и източени. Първи гръмват Минералбанк, Първа частна банка и Турист Спорт Банк.

Над 70% от икономиката се формират от държавните предприятия, кредитирани именно от тези три банки. Следват още 12 банкови фалита. По онова време цялата банкова система е набълбукана с необезпечени и необслужвани кредити, отпускани на приятелски и роднински фирми.

Делата за банковите фалити през следващите години не изваждат виновниците за катастрофата. Те само затвърждават оценката, че съдебната власт е подкупна, политически обременена и в крайна сметка нефелна.

Лихвените проценти по онова време са двуцифрени, а се стига и до момент, в който БНБ определя основна лихва от 300%. Днес е трудно дори да си го представим, защото пазарните нива са под 10%, а основният лихвен процент, който заради валутния борд има доста скромно приложение, е малко над нулата.

Преди Коледа, на 21 декември 1996 г., премиерът Жан Виденов подава оставка. Опозицията обявява национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание. Гневни хора нахлуват в парламента. Намесват се вътрешни войски, които разпръскват и преследват демонстрантите. Десетки са ранени. Удивителното е, че днес БСП се държи така, сякаш няма нищо общо с онези събития или сякаш те изобщо не са се случвали.

В началото на 1997 г. страната изпада в хаос, пред който сегашните митинги бледнеят. България е скована от стачки, протести, блокади на пътища. Печатницата за пари работи с пълни обороти и българите с ужас наблюдават как цените в магазините растат с часове.

Валутните спекуланти са във вихъра си и в първите дни на февруари 1997-а курсът на долара достига космическите 3000 лв. Средната заплата се оказва равна на 5 долара, а инфлацията надминава 300%.

Държавната каса е празна след направено голямо плащане по външния дълг. За разлика от сега фискален резерв изобщо няма, доверието към България е тотално сринато и дори кредитори от последна инстанция като МВФ и Световната банка отказват заеми на България - освен ако не направи реформи. Става дума за драматични ходове - ликвидация на всички големи губещи държавни предприятия, спиране на печатницата за левове, здраво затягане на бюджетния колан. Всички говорят за някакво чудо за озаптяване на неразумни и некадърни политици, наречено "валутен борд".

На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от Стефан Софиянски. Столичният кмет излиза в отпуск и поема изпълнителната власт, като кръщава своите 99 дни на "Дондуков" "управление с човешко лице".

Първото решение на служебния МС е да запретне ръкави за подготовка на валутния борд 
Тимът на Софиянски свършва най-тежката работа - подготвя правилата на паричния съвет. Реално стартът на борда е, след като новият парламент приема новия Закон за БНБ.

Въпреки че фабриката за закони - Народното събрание, не работи, служебното правителство има най-важното - доверие вътре в страната и кредит от чужбина. Спекулантите се кротват и се снишават. Доларът пада от 3000 под 1500 лева. Инфлацията също се укротява. Хлебната криза е разрешена.

Към България тръгват влакови композиции с полска пшеница и френско брашно, пристигнали по спешно сключени хуманитарни заеми. МВФ, който вдига ръце от България по времето на Виденовия кабинет, се връща. Софиянски успя да договори кредит на стойност 40 милиона долара от Световната банка - за купуване на жито, лекарства, торове, посевен материал.

В онези смутни времена България е била на косъм от това да се снабди с колониален тип валутен борд.

"Отказахме категорично идеята чужденец да стане шеф на борда,
преборихме се и с предложението бордът да бъде регистриран в Швейцария. Запазихме БНБ, а имаше становища "Банков надзор" да мине към Министерството на финансите", спомня си Красимир Ангарски, назначен за министър на икономическата политика и главен отговорник за паричния съвет.

МВФ натиска София да избере долара, но служебният кабинет държи на германската марка. Екипът на Ангарски прави перфектни сметки - и за валутата, и за фиксирания курс - 1000 лева за 1 марка (по-късно става 1 към 1 едно след деноминацията, изтрила 3 нули от лева). И въпреки че и до днес има спорове за борда и за курса, те са безсмислени пред фактите - напук на всички зли пророци и мрачни предсказания паричният съвет работи безотказно вече 16 години.

Наличието на борда е една от причините на бъдещия служебен кабинет да му е далеч по-лесно. Той си остава усмирителна риза за неразумно харчене от политиците, убиец на валутните спекулации, котва на лева и стопер на инфлацията. Вижте Унгария как се мъчи с драматичните обезценки на форинта. Вижте какви са лихвите в Румъния и как плава леята.

Инфлацията у нас е в рамките на поносимото, лихвите също, макар че много се оплакваме. Банковата система е в прилично здраве. Икономиката ни днес е много по-пазарна - нищо, че гневът на хората е предизвикан от антипазарното поведение на монополите.

България вече има реноме на стабилна държава. Факт е, че въпреки драматичния финал на кабинета Борисов международните и българските финансови пазари реагираха доста спокойно и не вдигнаха сериозно оценките си за риска. Преди седмица държавата взе 800 млн. лева заем срещу 1% лихва.

Служебният кабинет ще е заложник на отиващата си власт - на това, което депутатите ще свършат или няма да довършат в преброените си дни. Той е натоварен с доста наивни очаквания да разплете гордиевия възел с цените и монополите в енергетиката. Но дори да има решимостта на Цезар, няма да може да направи чудо в рамките на действащите закони и без парламент, който да ги поправи. Ако сметките паднат с 8%, а заплатата ти е същата или си без работа, големият проблем - бедността - остава.

Новото правителство - не служебното, което няма време, а следващото, редовното, ще трябва да проведе войната с монополите. Ако не успее, скоро пак ще има избори. Въпросната война не е чак толкова трудна, защото законовите инструменти ги има, само трябва да се използват.

Българите нямаше да са толкова ядосани днес, ако държавата бе направила задължителното за член на ЕС освобождаване на енергийния пазар, така че да престанем да водим безплодния спор кой монопол е по-лош - държавният или частният. Истината е, че добър монопол няма.

Тази истина трябва да е пътеводна за всяко следващо правителството. Другото важно нещо е да се подобрят условията за правене на бизнес, защото това е пътят към нови работни места и по-добри доходи. Както казва бившият премиер Ренета Инджова, "с бюрокрация икономика не се прави".