Избрани Новини

Продавам халката от мъртвия си съпруг, плаче Даниела от ВМЗ

Жената, на която Бойко преброи пръстените, в откровена изповед

Не очаквам извинението на Бойко Борисов, не искам, не съм го направила за това. Аз искам неговата човечност - да обърне внимание за региона, в който оставя две общини без средства и препитание.
Това каза пред БГНЕС Даниела Генкова от ВМЗ Сопот – жената, която по време на протестите символично подари вечерята си от хляб и лук на премиера.

Той от своя страна ѝ потърси сметка за златните пръстени по ръката ѝ.

"Искам хората да живеят достойно и да получават достойни заплати", казва Даниела.
А пръстените си тя ще продължи да носи още само седмица. През другата ще ги заложи, за да плати сметките си. Така ще ѝ се наложи да продаде спомените си, като семейната халка – спомен от починалия ѝ съпруг, който също работил във ВМЗ.

"Той ми я подари и аз трябва да се разделя с нея. Аз съм имала хубави моменти с този човек и за мен това е спомен. Родителите ми също са загубени вече, а останалите са ми от тях – спомен. Не мога да ги върна тях, но поне това, което беше по мен и е по мен, но за в бъдеще няма да бъде. Аз си продавам спомените, спомените, в които аз съм живяла в миналото", казва измъчената жена.

Споделя, че е имала и други трудни моменти, замисляла е да опре до продажба, но дори и приятелите ѝ не й го позволили. Затова им благодари, защото освен морално, я подкрепят и финансово.

"Притеснява ме съкращението, което започва и поради тези изявления смятате ли, че ще ме оставят да работя в предприятието – сигурно ще ме съкратят", споделя жената.

Тя обаче държи на думите си и с пресипнал глас подчертава, че се бори за заплащане на достойния си труд.

А такова те не получават редовно, плаща им се на два, на три месеца и така все още държавата им дължи две заплати и три аванса и все още не знаят кога ще ги получат. И така преживяват с хляб и варива – ориз, фасул, все неща, които могат да се сготвят на няколко пъти.

По принуда е станала герой – не защото се възприема като такъв, а защото изказва позиция.
Държи да се мотивира и посочва, че на завода разчитат две общини, хората няма къде да работят. Програмите, за които властта говори са за по шест месеца или година и те не виждат в тях решение на проблема.

"В момента обещанията са много, значи аз също мога да обещавам, а въпросът е дали мога да го изпълня това обещание", споделя жената.

Иска да се обърне внимание хората в региона да имат работа, достоен труд и достойно заплащане. Това искам... говори ни Даниела, а докато казва това, колегите и викат: "Браво, браво".

Това все пак явно и вдъхва малко кураж и тя става още по-убедителна в позицията си, че не го прави за себе си, а за всички в региона и за цяла България.

"Няма нито едно предприятие, което е останало от 15-20 години, когато е започнала демокрацията. Има ли някакво предприятие, което съществува. Абсолютно всичко се затри. Това е последният завод, който е държавен и в момента искат да си измият ръцете и от него", казва жената и добавя: "В момента работим за държавата, значи държавата трябва да ни плати".

А колегите ѝ казват, че ги подкрепят, но тук прозата и борбата за съществуването вземат връх. "Нас моралната подкрепа не ни топли, нас ни топли да си получим заплатите, за да можем да си платим сметките", казва тя.



Топ Новини

Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов