България попада в рисков район от екстремни климатични промени. Страната ни е застрашена от засушавания и проливни валежи, гръмотевични бури и градушки, а тенденцията е тези събития да зачестяват. Това показват данните от съвместен координиран одит „Адаптация към климатичните промени – готови ли са правителствата?”, в който взе участие българската Сметна палата.

В него си партнират върховните одитни институции на осем държави от Стария континент – България, Австрия, Кипър, Малта, Нидерландия, Норвегия, Русия, Украйна и Европейската сметна палата. В доклада се посочва, че годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха ще намалява. Минималната температура се повишава по-бързо от максималната, а дебелината на снежната покривка изтънява.

От своя страна това води до изместване на горната граница на широколистните гори към по-висока надморска височина, недостигът на вода в почвата се увеличава и има риск от изчезването на животински и растителни видове. Според експертите най-засегнати от климатичните промени ще бъдат селското и горското стопанство, енергетиката и водоснабдяването.

Въпреки взетите през последните две десетилетия мерки за намаляване на антропогенните емисии от парникови газове и ограничаване на свързаното с тях увеличение на температурата, се очаква някои от неизбежните климатични промени да влияят и в бъдеще. Европа си е поставила амбициозната цел да ограничи емисиите на парникови газове, като запази нарастването на световната средна температура до 2 градуса по Целзий.

Но дори това нарастване е свързано с някои тежки въздействия върху обществото, екосистемите и икономиката, е едно от заключенията в доклада. Последните сценарии обаче показват, че целта най-вероятно няма да бъде изпълнена. Затова в доклада се препоръчва осъществяването на ефективна адаптационна политика за намаляване на текущите и бъдещи негативни влияния върху климатичните промени.