Загърбването на здравия разум е на път да се пренесе в Министерския съвет и парламента

Да НЕ се ходи в Банско е въпрос по-скоро на мозъчна хигиена. Когато преди няколко години започнах да употребявам този израз, мнозина познати изглеждаха учудени. Тогава масовото строителство едва започваше, но контурите на безконтролния разгул вече се очертаваха. Постепенно, година след година, с превръщането на някогашното приказно градче в претъпкан със сгради и пренаселен на моменти градски квартал без нормална инфраструктура, все повече хора, които обичат българските планини и са активни туристи в страната ни, започнаха да отказват да стъпват там. А когато все пак им се налага, избират оцелелите къщи за гости или семейни хотели в района.

В дните преди Нова година обаче станахме свидетели на поредица от действия на хора от Банско, бизнесмени, кмет, депутати, заместник-министри и министри, вицепремиер и председател на Народното събрание, които са напълно непонятни. И подсказват, че управляващите сякаш са загърбили не само законите и правилата на демокрацията, а и елементарните правила на мозъчната хигиена.

Как иначе да си обясним защо висши държавници се намесват в един уж граждански протест. Нещо повече - ентусиазирано застават сред хората, които блокират пътя и започват да обещават как на бърза ръка ще решат проблема.

 Какво всъщност се случи?

 Малко преди Коледа кметът на Банско Георги Икономов (ГЕРБ) вкара в Министерския съвет подписка от 8000 жители на града и туристи с искане за "уплътняване на ски зоната и строеж на втора кабинкова линия до нея". Конкретното искане е да започне процедура по доизграждане на ски зоната. Уточнението "и туристи" е важно, защото цялото население на Банско е малко над 9000 души, та сред тия 8000 подписа би трябвало да има и на първолаци и пеленачета. Премиерът Бойко Борисов нареди на икономическия министър Делян Добрев да приеме подписката и да види какво се иска.

В този момент организационният протестен комитет на Банско за пръв и единствен път удари на камък. Министърът на екологията Нона Караджова просто се тросна, че си има процедура и че нещата не стават с подписки. Поиска да й бъде представен конкретен план, който да бъде разгледан по законен ред.

Но протестиращите от Банско като че ли не желаят да минават по нормалния законов ред. Защото той отнема време, много време. А те искат нещата да се случат сега и веднага - "втора кабинка още през тази година". И на 28 декември и в двата дни след това спретнаха протест на шосето към града си и дори го затвориха за малко - точно във времето, когато се очакваше трафикът натам да е най-засилен. Привидно изглеждаше, че атаката е към екологичните организации. Но не е така.

Защото с началото на протеста започна и абсурдът. Да оставим настрани, че това шосе е основен подход към цялата долина на Места и десетки градове и села там, а и към граничния пункт "Илинден". И кметът би трябвало да знае, че върши нещо недотам законно. Но на втория ден на протеста председателят на парламента Цецка Цачева се появи на пътя и в прав текст заяви, че е там, "за да подкрепя славата на Банско - европейска и световна, което е възможно, ако тези справедливи искания се изпълнят". И продължи, че Пирин е на всички, но този природен дар трябва да се използва, за да работи за хората. Защото какво била една планина, един природен кът, ако ги няма хората...

На третия ден на протеста там цъфна и министърът на вътрешните работи и вицепремиер Цветан Цветанов. Той обеща, че в най-скоро време исканията ще бъдат удовлетворени и ще бъдат представени за разглеждане още на първото заседание на Министерския съвет. И се разчувства как протестиращите милеели най-много за планината си. После продължи: "Не е нормално в България зимните писти да са 220 км, а в Швейцария, Австрия, Германия пистите са по 1200 км в курорт. Нали не си представяте, че Швейцария, Австрия и Германия са против опазването на природата, но там има национални приоритети и национална стратегия за развитие на зимния туризъм. По-добре хората да протестират тук, за да имат работа, отколкото да идват в София". Цветанов подкрепил предложението на кмета на Банско за създаване на национална стратегия за зимния туризъм, обещал диалогът в Министерския съвет да се води с представители на инициативния комитет и общината. След това протестът засега спря. Но заканата за натиск остана. 

Какво може да се случи? 

Спорът около ски зоната в Банско тлее от години, още от отдаването на терените под ски съоръженията на концесия на собственика им - фирмата "Юлен". Природозащитните организации са против всякакви планове за увеличаване на ски съоръженията. Те твърдят, че и сега дружеството ползва допълнително 650 декара извън определените с концесията 990 декара. Проблем, който избухна преди около две години, но постепенно бе замръчкан и някак позабравен. Според еколозите, ако сегашните искания бъдат удовлетворени, това ще бъде нарушение на концесионния договор, на препоръките на ЮНЕСКО, на плана за управление на Национален парк "Пирин" и на решението по оценка за въздействие върху околната среда за одобрение на териториалноустройствения план на ски зона Банско от 2000 г.

Бързането на властта да се нареди до протеста и да подкрепи едрия бизнес в региона подсказва и възможни стъпки. Например, спешно да се променят обхватът и границите на концесията. За това е нужен Министерският съвет. Да се променят границите на самия национален парк - за това пък е нужно Народното събрание. Да се промени самият устройствен план за ски зоната и по спешност да се разреши ново строителство - както тези дни впрочем се случи край Несебър. Всичко това - с риска да понесем сериозни санкции от ЕС, а паркът да престане да е под егидата на ЮНЕСКО.

На практика всяко разширение по някакъв начин ще навлезе в националния парк. Въпросът е дали "зелените" ще преглътнат спешни действия и дали няма да видим контрапротест - както се случи с опитите за разширяване на ски зоната на Витоша. Всъщност историята помни и по-драстични случаи - да речем, заплахата от бомба под лавината Палашица над Бъндеришка поляна преди десетина години. Тогава се наложи военни с гаубици да свалят снега от склона, макар че сняг за сериозна лавина нямаше.

 Какво не се случи?

 Банско вече прие и ще продължи да приема кръгове от Световната купа и това е голямата гордост и на местната власт, и на федерацията ни по ски. С телевизионните предавания градът стана известен по света. И въпреки това още е далеч от въртящите се в нечии глави мечти за превръщането му в европейска топ дестинация. Това едва ли ще се случи.

Градът е презастроен. Десетки и вече стотици нови хотели, апартаментни хотели, затворени комплекси изпълниха цялото пространство на някогашните поляни и ливади, а култовото заведение "Мотиката", до което се ходеше дълго пеша, се оказа едва ли не в центъра на града. До някои от новите комплекси и хотели няма нормален път, а край тях зеят или разорани празни терени, или недоизградени и зарязани отдавна сгради.

Във времето на бума на строителството и на цените на имотите всяка нива изглеждаше пълна със златни камъни. Цените на парцелите и на жилищата на квадратен метър достигнаха умопомрачителни стойности. Англичани и ирландци дадоха тласък на безумна гонка на числата за квадратен метър. Когато кризата спука имотния балон, всичко тръгна надолу.

Банско всъщност е мястото в България, където цените на имотите паднаха най-много. По оценки на брокери спрямо върховата 2008 г. спадът е 55-60%. Но в някои случаи е много повече. В момента ситуацията е парадоксална. Собственици на терени или на апартаменти трудно преглъщат срива и още оферират на високи цени като отпреди кризата. А сделки вече стават на буквално символични нива - има данни за 300-350 евро за квадрат жилищна площ. Парцели никой не иска. Всъщност и сделките с жилища и апартаменти вървят трудно, напук на цените. Но е напълно възможно някой все още, макар и напразно, да се надява, че с разширяването на ски зоната интересът ще се върне.

Но първо трябва да се върне здравият разум. Нов устройствен план на града да постави ясни граници и да определи какво може и какво не може да се прави. Колкото и министър Цветанов да иска Банско да се сравнява с известните алпийски курорти, например, това вече е невъзможно. Там има строги правила за строежите, не се допуска презастрояване, високите сгради, особено в стил мутробарок, са абсурд. Тук внимателното перспективно планиране на града не се случи. Впрочем, познавам някои от най-посещаваните ски зони на Австрия и силно се съмнявам, че вицепремиерът изобщо има понятие какво точно говори.

Все повече българи, които обичат ските, избират Италианските или Австрийските Алпи. Те са близо, достъпът е сравнително лесен, цените са изравнени, а често и по-ниски, отколкото в Банско. Като капак на всичко за кабинката към Тодорка сега се чака понякога с часове. Просто цените ни са неразумни за условията.

Дали втора кабинка ще реши проблема? Донякъде, може би. Но да се върнем пак към споменаваните западни курорти. Там съоръженията непрекъснато се обновяват, на мястото на старите се пускат лифтове с по-голяма скорост и капацитет, ако е нужно. В това инвестират собствениците на съоръженията и общините. Нима нещо пречи вместо втори лифт просто да се увеличи капацитетът на съществуващия? Със съдействието и на общината, която е съсобственик в дружеството, което държи съоръженията. А защо не и на хотелиерите от района. Досега това не се случи, за това не се говори и шансът да стане е малък.

Точно преди около година кметът на Банско Георги Икономов се похвали, че през януари 2012 г. градът е приел 150 000 туристи срещу 100 000 през януари година по-рано. Според данни на Министерството на икономиката, пак от миналата година, базирани на статистиката, през 2011 г. нощувките в Банско са спаднали с 27%, а приходите от тях - с 23%. Как е през 2012 г. още не знаем. Не знаем и колко са туристите в мъртвите месеци извън ски сезона и оживлението в града покрай фестивалите там. Но презастрояването роди още един парадокс - собственици на хотели протестираха, че така наречените апартхотели им отнемали туристи и правели дъмпинг с ниски цени!?

Накратко, нищо в Банско не е наред. Устройствен план няма. Градът и част от пистите са доста ниско, сезонът е къс. Целогодишна заетост? Абсурд - за това само се говори, а малко се прави. Вярно, капацитетът на ски зоната е сметнат за неколкократно по-малко легла в града. А на нея разчитат и сума ти комплекси и хотели в целия регион наоколо. Но е нормално да се мисли за развитие и в други посоки, в които няма да се засяга пряко националният парк. Иначе рискуваме да отворим непоправима рана в и без това крехката природна среда.

Правилата на мозъчната хигиена в Банско са били загърбени отдавна - ентусиазирано и с мисъл, само от днес до утре. Сега нарушаването на тези правила е на път да отиде в Министерския съвет и в парламента. Типично по български?