Едва ли някой скоро ще забрави - особено оцелелите от кървавата вендета на 19 септември м.г., когато стреля по 4-ма свои роднини и уби трима от тях

"Делото е приключено, забравете!" Имаше такъв филм преди години - показваше безпощадно отмъщение на мафията.

В нашенски вариант това може да се каже за делото за тройния убиец от Ябланица Гаврил Петков. Само че едва ли някой скоро ще забрави - особено оцелелите от кървавата вендета на 19 септември м.г., когато стреля по 4-ма свои роднини и уби трима от тях.

Куршумите покосиха сестра му Цветана, племенника му Иван, неговата съпруга Ненка и техния 15-годишен син Теодор. Ненка оцеля след множество операции, а по-големият син Мариян извади късмет - оръжието на екзекутора засекло.

Преди седмици синът на Гаврил - Валери, го погреба. Два месеца след намирането на изтощеното му от глад тяло. Много мъчителна смърт за човек, който в последните години от живота си го раздавал бохемски, разказват негови познати.

Тайните за човешката му същност ще останат неразкрити, те са вече под земята с него.

Така и не стана ясно какво точно се е случило между Гаврил и близките му, та да реши да ги изтрепе. Това е тайна, която и те премълчават. 73-годишният Гаврил обаче е подготвял отмъщението си дълго и старателно.

И е говорел за това пред няколко души, стана ясно след смъртта му.

Подробности около подготовката на престъплението - къде се е крил, кой го е снабдявал с храна - всичко излиза наяве, когато откриват последното му скривалище.

В необитаема къща в местността Цоловци (между Ябланица и с. Добревци - б.а.), собственост на англичанина Кристофър Тайлър, сред личните вещи на убиеца са открити и два джиесема. Разпечатки на разговорите отвеждат разследващите до хората, с които той е контактувал - преди и след екзекуцията.

Сервитьорка в заведение край Тетевен била избрана от Гаврил за душеприказчик. Младата жена не знае с какво е спечелила симпатиите му. Обслужвала го като всички клиенти.

Пиел топъл шоколад и кафе, но никога не поръчвал алкохол или храна. През лятото на 2009 г. се случило, че паднала по време на работа. Гаврил предложил да я закара до дома . По пътя поискал мобилния номер, тя го дала.

Оттам започнали контактите им. Понякога се обаждал през няколко дни, после минавали месеци, без да позвъни.

"Ганчо псуваше управляващите. Казваше, че хората в България са боклуци. Дразнеха го различни неща от ежедневието", разказва в показанията си Б. М. Питала го защо не замине пак за Швейцария, като не му харесва тук.

"Не ми е дошло времето", отговарял. За какво не е дошло време, настоявала жената. А възрастният мъж отвръщал, че ще се чуе.

"Когато говореше за близките си, Ганчо се променяше. Беше много любезен и възпитан, но ставаше злобен и агресивен, щом станеше реч за тях", припомня си тя.

Споделял, че е направил много за роднините си, че им докарал ТИР с покъщнина, а те били неблагодарни. Говорел, че е купил на племенника си кола, вила, апартамент, а пък той бил "абсолютен шемет" - все така го наричал.

Б. не се интересувала къде живее странният познат. Той обаче говорел, че рядко спи във вилата си, през повечето време отсядал в хотели в Тетевен.

Завиждам на себе си за начина, по който съм живял живота си, самодоволно откровеничел Гаврил. Сетне изчезнал за около 7-8 месеца.

Позвънил отново вечерта на 19 септември около 20,30 ч. Рекъл, че вече е дошло време да си заминава, че в 23 ч му е полетът. Допълнил, че ще обикаля света. Благодарил за отделеното време, пожелал късмет да намери добър човек до себе си. Сбогувал сe "Отивам в долната земя."

Момичето се стреснало и попитало какво има предвид - да не би да умира?

"Няма да умирам. Южна Америка е отдолу на земното кълбо. То ще се чуе", и прекъснал разговора.

Утрото на следния ден извикали Б. в РПУ. Разпитали я за отношенията с швейцареца, както бил известен в района. Казали , че е убил трима и се укрил. Всъщност тогава разбрала, че името му е Гаврил, а не Ганчо.

На 4 май 2012 г. издирваният в България и чужбина убиец се обадил. Бил любезен, попитал дали някой е направил нещо.

Паникьосана, Б. отвърнала, че не иска да има нищо общо с него. Тогава той я заплашил да не казва на никого за обаждането, иначе ще я последва това, което се е случило на близките му, и прекъснал връзката.

Почти веднага й изпратил дълъг есемес с благодарности. Накрая пишело: "Внимавай... Пази се... Сбогом..." Многоточията я озадачили.

Обзетата от ужас сервитьорка не посмяла да съобщи на никого за обаждането. Тайно се надявала обаче телефонът да се подслушва от полицията. На 16 май получила още един есемес, но не го прочела - направо го изтрила. И пак си замълчала.

"Първите показания на сервитьорката, дадени веднага след престъплението, ни караха да мислим, че Гаврил е избягал в чужбина.

Освен това знаехме, че той разполага с няколко задгранични паспорта. Затова издадох европейска заповед за издирването му. След време получихме информация, че е забелязан в Англия", разкри наблюдаващият прокурор по делото Валентин Вълков.

Междувременно опасният престъпник бе търсен в различни региони на страната. Грешна следа подава таксиметров шофьор от Габрово, който ден след жестоката екзекуция разгласява, че бил отвлечен от Гаврил и държан насила едно денонощие.

Районът, който той посочва, е блокиран. Претърсени са изоставени къщи. Периметърът е разширен до Троянския Балкан. Денонощни патрули и КПП-та са разположени по пътищата, но усилията на полицията не дават резултат.

След като се разбира, че "отвлеченият" е психично болен, блокадата е свалена. А през това време Гаврил дебнел всеки ход на полицията, притаен във вила на приятел от детинство в с. Добревци.

С И. И. раснали заедно в с. Манаселска река, където били родени. Другарували, докато И. влязъл в казармата, а по-големият Гаврил пасял овцете на селото.

Животът ги разделил и загубили дирите си. Допреди 4 г., когато пред вилата на И. в Добревци спряла кола. От нея слязъл хубаво облечен мъж и попитал къде живее И.

"Аз съм И.", представил се домакинът. Тогава другият му припомнил детството. Разказал, че през последните 40 г. живял в Швейцария, че в Испания е собственик на магазин, а тук е пенсионер.

И. пък споделил, че живее в Ботевград. След време приятелят от миналото го открил и там. Разменили си телефоните, почнали да се виждат по-често. Правели си услуги. И. не си спомня кога и при какви обстоятелства му е дал карта с номер - тя била ползвана от убиеца. Имал и още една - на името на дъщерята на И. Тя също няма обяснение как е попаднала у него.

Когато научил за касапницата в Ябланица, почти 80-годишният мъж се уплашил и не посмял да съобщи за връзката си с Гаврил. Сетне и за обажданията му не споменал нищо, тъй като по негови думи те винаги били придружавани със заплахи, че хора го следят и ако го издаде, ще убият него и семейството му.

Няколко дни след 19 септември Гаврил му звъннал. Наредил му да отиде във вилата в Добревци, да не спира никъде и да бъде сам.

И. изпълнил заръките. Заварил всички врати на имота си заключени. Въпреки това,когато влязъл вътре, Гаврил го посрещнал с насочен пистолет. Още един висял в кобур на кръста му. Препасан бил с патрондаш. Принудил го да легне на леглото и започнал пак да заплашва, че ще го застреля.

"После ми каза да отида до Ябланица и да му купя храна", обяснява ролята си И. Гаврил му дал списък и пари, човекът напазарувал поръчаното и му го доставил, след което си тръгнал.

Последвало ново обаждане след дни. Този път убиецът поискал само вестници. Зимните месеци минали без вест от него. Отново глад за преса и за храна го подгонил през април т.г. Позвънил на И., той изпълнил заръката и повече не го видял.

Когато през май се прибрал във вилата си, неканеният гост си бил тръгнал. "Действително открихме вестници в леговището на Гаврил Петков. Той е следял какво се пише по неговия случай.

Затова е много важно какво излиза в медиите. Образно казано, по тях престъпниците "си сверяват часовника". Благодаря на журналистите, които се съобразяваха с молбата ми да не пишат определени неща, за да не пречат на разследването", казва прокурор Вълков.

Като потвърждение на думите му е бележка, открита в обитавания до последно от Гаврил таван. На пишеща машина той я е адресирал: "До началника на МВР-Севлиево, Иван Узунов, до началника на ОДМВР - Ловеч, Георги Иванов и до началника на МВР - Ябланица". Вероятно е имал намерение да обясни, че няма връзка с измислиците на таксиметровия шофьор, предполагат криминалисти.

Близките на нелепо загиналите жертви отправиха доста нападки пред медиите срещу "бездействащата" полиция.

"Обратното - трябва да се благодари на всички оперативни работници и разследващи, които 11 месеца не спираха да работят по това тежко престъпление", смята прокурор Вълков.

И. няма обяснение как Гаврил е изкарал тежката зима. Дървата на двора на вилата му стояли непокътнати, сметката за ток не надвишавала обичайните 7 лв. Последно се чул с него през юни, като желанието на Гаврил било да му купи ваучер и да му даде 100 лв.

"Отказах, тъй като нямах пари. Повече не ми се обади", свидетелства И.
За отдавнашните намерения на Петков да ликвидира роднините си разказва и 34-годишният Г. Г., син на друг негов приятел от детинство. Между него и възрастния мъж се установило странно приятелство. Често той му се обаждал и ходели по заведения.

"Гаврил беше перфектен и точен човек, но сприхав, намираше кусури на хората, с високо самочувствие", описва го Г. Често разказвал за живота си в Швейцария и Испания. Заглеждал се все по млади жени - от 16 - до 40-годишни.

Разполагал с пари, обикновено носел по 500-600 лв. у себе си. И не спирал да се оплаква от сестра си Цветана и племенника Иван - приписал му вила, пък той искал да го изгони оттам. Твърдял, че племенницата му Виолета го обиждала.

В конспирацията на престъплението Гаврил включил Г. няколко дни преди кървавата септемврийска вечер. Помолил, когато му се обади, да отиде да провери дали Иван и по-големият му син Мариян са си у дома.

Предупредил го да не използва имена, тъй като телефонът му се подслушва.

Позвъняването дошло на 19 септември около 21 ч. Г. отишъл и доложил, че Иван е вкъщи със семейство съседи - другите всеки момент щели да се върнат от болницата, където закарали Тодор, съпруг на сестра му Цветана. Сетне се прибрал.

Час и половина по-късно чул гърмежи, от терасата видял горящата вила на Гаврил, но твърди, че гузна съвест не му позволила да отиде на мястото.

Едва на другата сутрин разбрал от баща си каква трагедия се е разиграла край опожарената вила.

През февруари Гаврил набрал номера на Г. Казал, че е наблизо, маскиран е и ако може, да преспи във вилата им. Младият мъж обаче отговорил, че трябва да пита баща си. Убиецът решил сам да измоли помощ на домашния телефон. Около 20-25 минути настоявал и увещавал: "Студено ми е, гладен съм и търся подслон", но получил категоричен отказ.

Следващата вечер пак позвънил, но баща и син не вдигнали. Седмица по-късно Г. получил есемес: "Добри приятелю, аз съм минал за теб стотици километри. Бях винаги готов да помогна и се отзовавах. Дори бях до края и като линейка, да не споменавам повече. Сега си ми нужен да ми купиш само ядене - нищо друго. Бъдете всички здрави, повече няма да ви преча."

Гаврил е гладувал неистово, сврян под разместените керемиди на запусната стара къща в местността Цоловци. Не е за вярване и че на 73 г. е издържал на минусовите температури. Само найлонова торбичка с чесън е открита сред вещите му. На стар стол пък, служил му за маса, лежали книгите, които е чел до последно - "Кръстникът" и "ВИС" от Георги Стоев и "Моята битка за България" на Волен Сидеров.

Имал е запаси от лекарства и боеприпаси. Освен оръжието на престъплението - пистолет със заглушител, са открити 150 патрона.

Гаврил не може да не е разбирал, че краят му наближава. Въпреки това, когато стигат до скривалището му, полицаите са впечатлени от гладко застланото легло, подредените дрехи, чистите съдове. Педантично организиран, той се избръснал, преди да изпълзи и да умре.

Сигурно е, че когато съвсем е изнемощял, е събрал сетни сили, за да допълзи до главния път и да издъхне там. За да го намерят и да затворят страницата на отвратително завършилия му живот.

А казвал, че сам си завижда как е протекъл той. Дали си е мислел същото накрая?