Избрани Новини

Деинституционализацията - смазваща машина за бракуваните?

Архив Бургас

09-10-2012, 10:42

Автор:

Светлина Еленова

Всичко от Автора

Десетки деца хващат пътеките към малките затвори със скъсани обувки, за да няма интернати.

Деинституционализирането - план, при който всяка община сама се спасява от своите деца второ качество. Там, където приемни родители няма или къщичките за гости, тип защитено жилище, приемат само най-добрите, лошите се изритват към затворите за малолетни, които за удобство наричаме "възпитателни".

Твърдението може и да не е неоспорим факт, но това, че неудобните деца са хвърлят в стари, порутени, пожълтели като никотинови петна интернати, с потенциални затворници, където биват бити и периодично травмирани е нещо, което се вижда всеки ден. Тази история може да бъде разказана от много сирачета, имали късмета да се родят след 1990 година.

Деинституционализирането на децата от социалните домове е нещо като чистка, при която тези от второто качество биват претопявани в най-бруталните и страшни места на България. В градските интернати става чисто, спокойно, в тях почти няма деца, а планът за програмния период е на своята финална права. Възпитателните интернати пращят по шевовете от "спасени" деца, които след няколко неуспешни опита за самоубийство биват прехвърлени в друг такъв дом "защитен" от хорските очи.

"Защитения" дом се населява средно от около 40 броя малолетни престъпници, които живеят в мир, сговор и траен рахат само с момчета, на различна възраст, обикновено тази, в която хормоните са в своя пик - 14,15 и 16 години. Всяко едно от тях е попаднало там по различно време, изненадващо става част от зловещ сценарий, в който животът му внезапно се променя, без предварителна подготовка.

Пристигайки в новия си дом, то има уникалния шанс да създаде свой собствен имидж сред останалите, който го настига още преди да разбере къде се е озовало. Функцията на отделите по места на агенцията за „Закрила на детето” се ангажират със служебната защита на институциите, а служебната защита на децата я поема произволно други деца, добросъвестни преподаватели или директори, които за целта неизбежно стигат до пряк или косвен конфликт с официалните закрилници, тоест „Закрила на детето”.  

Доказано обаче над 80 на сто от възпитаниците на тези интернати са с регистрация в центровете за психично здраве по места. Мнозинството от тях са преминали през детския стационар във Варна, където след тежки разстройства са успявали някак да се върнат в същия или друг интернат, с медикаменти или без.

За тях отговарят много хора – социални работници, медицински лица, педагози, директори, държавни служители. Резултатът от тази отговорност е налице три месеца преди края на 2012 година, плодовете на тази отговорност се настаняват в педагогическите интернати.

Плодовете от тяхната работа тепърва предстои да разберем в следващите години, защото искаме или не те ще живеят сред нас, поне докато не стигнат до „трудововъзпитателния дом” за зрели хора.



Топ Новини

Снимка на Деня

Таен агент? Настимир Ананиев, скрит зад фикус, подслушва Бойко Борисов