На черния пазар в Пловдив кръвта удари 120 лева

Кръводаряването у нас е доброволно и безвъзмездно. Да, ама не. Първото нещо, което ще видите пред Кръвния център в Пловдив, е групичката цигани. Преди още да сте отворили вратата на сградата някой се спуска пред вас и пита “Трябва ли ви спешно кръв?“. Срещу 120 лева мургавите търговци „услужливо“ ще „дарят“ кръв за болния ви близък.

След това с бележката от Кръвния център на пострадалия ще му бъде прелята безценната течност. За наша изненада пред Кръвния център вече не чакат само обичайните тъмнокожи търговци. Майка и баща, българи, също са дошли, за да продадат кръвта си. Споделят ни, че го правят, защото имат нужда от пари.

“Дъщеря ни е болна от епилепсия, принудени сме да продаваме кръвта си”, разказват родителите. Казват, че по принцип са платени кръводарители. “За еднократно преливане от Центъра ни дават 47 лева”. По думите им от Районния център по трансфузионна хематология продават същата тази кръв на по-заможни нуждаещи се за 470 лева.

„Те никога няма да признаят, че кръвта се продава. Ние предпочитаме да се договорим направо с хората в нужда. За една процедура цената е 120 лева. Циганите понякога ни подбиват цените“, разказват „белите дарители“. Майката - търговка пожела да остане анонимна. Тя обаче има предложение.

”Процедурата по продажба на кръв трябва да се узакони. Тогава няма да се налага това висене пред Кръвния център.”

Директорът на Кръвния център д-р Соня Джевизова отрече обвиненията, че продават дарена кръв. „Но ако платеното кръводаряване се узакони и се превърне в комерсиализация, донорите ще идват само заради парите“,коментира д-р Джевизова.

Според нея продавачите на кръв ще са мотивирани да скрият редица вируси, заболявания. Хората няма да идват, защото искат да помогнат и ще скрият, че имат температура, разстройство, херпес, афти, обриви и какви ли не опасни вируси. „Можем да диагностицираме хепатит, СПИН, сифилис, но не може изследванията да уловят всичко“, уточни д-р Джевизова. Само това лято се проявили 5 вида вируси. Няма как всички да се открият. „Най-голямата гаранция затова, че кръводарителят е здрав е неговата лична самооценка“, убедена е тя.

Специално за платените кръводарители е въпрос на мислене и морал. По думите на шефката на Центъра, ако циганин има нужда от кръв, ще дойде цялата махала да помага. „Ако си помислите, че на ваш любим човек-дете, майка, съпруг, ще му се прилее кръв от някой случаен човек и така може да пипне болест, ще платите ли?“, пита д-р Соня Джевизова.

По думите й българинът или се спасява по единично или мисли, че някой му е длъжен. „Длъжни сме си един на друг. На приятели, близки, семейство и общество“, допълва тя. Правят се изключителни скъпи лабораторни инвестиции, за да се намери заместител на кръвта. „Оказва се, че човешкият продукт не може да бъде заместен. Трябва да даряваме един за друг“, апелира лекарят.