Темпераментът и излъчването й обаче в никакъв случай не може да се асоциира с мелодия в неравноделния такт на джаза.

Между майчинството и ресторантьорския бизнес Казасян преговори джаз стандарти в нов албум. 

Ако трябва да потърсим мелодия, с която да асоциираме темперамента и излъчването на Хилда, то тя със сигурност няма да звучи в неравноделния такт на джаза. Елитарният стил, който Казасян отстоява с харизма и класа вече толкова години, е адекватен саундтрак само за размаха й на работа. Като всеки представител на зодия Овен си пада парче авантюрист и когато повярва в една кауза, й се отдава от раз, на 100%. Гори в това, което прави, и е в състояние да не мигне денонощия наред, докато не го види завършено.

В личния си свят обаче Хилда звучи като боса нова. Излъчва онази житейска мъдрост, финес и лекота, които се постигат само след като човек сключи примирие със себе си. Знае коя е, какво може и каква посока иска да зададе на пътя си. Досущ като бразилския жанр за релакс на плажа и присъствието на Хилда ни действа слънчево и тонизиращо, без излишна претенция. Факт, в чиято подкрепа идва и ироничната й самооценка: „Аз съм добър музикант и съм сравнително свестна”. Три години след последния си студиен проект „Замълчи, замълчи” дъщерята на Вили Казасян се завръща с Jazz & Me. Записите са приключили преди седмица, а дискът ще се появи в средата на септември. „Както подсказва и името, иде реч за джаз, и то за популярни стандарти, но записани с нов аранжимент. В края на октомври ще го представим и с турне в театрите на по-големите градове”, споделя стройното миньонче. Гърба й на сцената ще пазят братовчед й Христо Йоцов (барабани), Мишо Йосифов (тромпет), Милен Кукошаров (китара) и Живко Петров (пиано).

Феята на ударните инструменти

издава, че на идейно ниво кроят и авторски албум, но между ресторантьорския бизнес и майчинството не й остава физическо време да го запише.

От година и половина тя стопанисва „Студио 5”, което определя като „артсредище” и „кауза”, а не като „клуб” и „бизнес”. „Изключително трудно се поддържа място, което предлага алтернатива на културата в една чалгаризирана държава. Фактът, че година и половина след откриването желанието ми да го развивам като пристан за различни форми на театър и музика е още по-силно. За себе си съм приела, че след като няма да емигрирам, трябва поне да създам място, на които душичката ми да се чувства комфортно.”

Наред с мисията за духовен рестарт извън балканските рими с дъх на кебапче Хилда движи и два ресторанта. Рецептите в менюто им са вдъхновени от кулинарния майсторлък на баба й и майка й. Изпълнителката наследява афинитета към магическото смесване на подправки от тях. „Добрата храна допринася страшно много за уюта в един дом, а аз държа, когато съм вкъщи, да се отделя от целия свят и да се разтворя в комфорт.” Въпреки напрегнатия си график Хилда се свърта зад печката ежедневно, за да приготви нещо здравословно за дъщеря си. „Но за мен това не е ангажимент, а удоволствие, действа ми терапевтично”, споделя звездата. Надежда вече е на 10 и продължава да брои нотните листове зад пианото, вместо оборотните за възрастта й комикси. „По необяснима причина допреди година-две, имах вътрешна съпротива тя да се занимава с музика. Може би исках първо да се убедя в таланта й и след това да й дам криле да го развива. За хубаво или лошо - талантът е факт. Притежава непривична за възрастта си отдаденост и постоянство, насила я махам от пианото (б.р. - смее се). Щастлива съм от избора й, защото хората на изкуството сме дарени от Бога. Не искам да й отнемам привилегията да живее в един по-щастлив, разнообразен и пълен свят, какъвто е музикантският.” Именитата й майка вече открива

присъщия за Овена инат и упоритост

в момиченцето. Това обаче не е предпоставка за конфликти. „Ситуациите, в които спорим, продължават няколко секунди. Именно фактът, че сме една зодия, ни кара да се разбираме с поглед. Каквито и щуротии да върши едно дете, когато е добре  възпитано, ще му се размине леко. Баща ми имаше точна приказка за това – дивей, докато си на възраст, в която може да ти бъде опростено. Хилда и Надя обичат да прекарват времето си заедно на път. „Винаги, когато имам пролука в графика, си стягаме багажа и бягаме от София. Нищо не ме радва повече от това да събера моя куфар и нейното сакче. Щом изляза от Околовръстното, започвам да дишам по друг начин.”

Четири години след смъртта на Вили Казасян Хилда все още усеща присъствието му на ръка разстояние. Понякога дори се улавя, че ако се обърне, може и да срещне окуражаващата му усмивка. „Напоследък го сънувам ежедневно, без конкретно послание, просто сме си заедно и говорим.”

Най-ценният житейски урок, който взима от баща си, е, че може да прави всичко, стига да е с мярка. Маестрото не подлагал на строг фейсконтрол и казармен режим гаджетата й. „Беше изключително либерален и се доверяваше на избора ми.” С баща като Вили Хилда е наясно – сродната й душа трябва е ларж като усещане за живота и да е със солидно чувство за хумор. Чаровницата поддържа перфектни отношения с бившите си любови Чочо Попйорданов и бащата на дъщеричката й Симеон Бучков. В момента не дели сърцето си с мъж. Не крие и досадата си от въпроса дали има някой до нея. „Това с гаджето май ще прерасне в кауза с обществено значение. Задачите ми са толкова много, че нямам време да се обърна и не съм в състояние да поддържам сериозна връзка. Но Господ си знае работата си съм сигурна, че

в точния момент ще

ми прати правилния човек

категорична е звездата. Тя признава с усмивка, че в кариерата си на сладострастница често се в влюбвала в един и същи тип мъж – неподходящия. „Не ми се е случвало да играя фатална жена обаче, извън моя натюрел е.” Романтичните й истории свършвали както са започвали - с лекота, без недоизказани неща и излишна драма. Тук Хилда си спомня и медийната истерия около раздялата с с Чочо, който все още я нарича „моето момиче”. „Отношенията ни всъщност се бяха изчерпали година и половина преди да се намеси Йоана Буковска. Тогава заобикалях РЕП-овете от седем метра. Фактът, че личният ми живот беше чело на вестниците, ме ужасяваше. А всъщност никой не ме е наранявал толкова, че да не мога да простя".


САМО ФАКТИ

Родена е на 27 март 1973 г. в София.

Започва да пее още на 4 г. Свирила е във филхармония "Пионер".

Първата песен, която изпява пред микрофон, била за „зайчето с трънчето в петичката”. Дълго време изживявала тежко болежките на пухкавото животинче.

Завършва Музикалната академия в София, специализира ударни инструменти в Салуцо, Италия.

Има пет издадени албума до момента: Cover Girl,  „Защо не”, „Сложи си ципа на устата”, Jazz & Samba и „Замълчи, замълчи”.

Готви много добре според приятеля й от детинство Найо Тицин. Признава, че е майстор на пастата и ашурето.

Не може да разказва вицове.

През 2008-а нарушава обета си за по-отбрано медийно присъствие и става женското попълнение в журито на „България търси талант” по bTV. Определя шоуто като „най-чистоплътното, в което са ме канили до момента”.


ЕДНО КЪМ ЕДНО

Храната на моменти може да бъде по-добра от секса. Лошото е, че когато я ядеш с чувство за вина, всичко отива по дяволите. От 20 години съм на перманентна диета. Доказах силата на характера си и се научих не само да избягвам, но и да не обичам сладко и тестено. Държа повече да се харесвам.

В  джаза се оцелява, когато не изневеряваш на вкуса си и не залиташ към комерсиалното. И аз съм имала моменти, в които съм се питала защо не ме въртят до скъсване. Тогава Христо Йоцов, който е до мен вече 20 години, ме пита „Това ли искаш? Да градиш публичен образ около диетата си и да гониш известност на всяка цена?” И тогава се оказва, че когато си търпелив и не изневеряваш на вкуса си, формираш една малка, но много постоянна публика, която ти позволява да се издържаш от музиката си.

Формати като „ВИП Брадър” не са за мен. Нямам нужда от такъв тип популярност. Не се сещам за една рационална причина, която да ме вкара там.

Не бих приела роля в сериал. Само това ми липсва на фона на цялата лудница. Дори не съм си и помисляла да дебютирам като актриса.

Любовта си към интериора съм наследила от моята любима фантастична майка. Тя е човек, който винаги създава уют и топлина около себе си. Явно ми го е предала генетично, защото още като малка преподреждах по два пъти седмично стаята си. Страшно съм й благодарна, че в грозната действителност, в която живяхме, е създала у мен усет към красивото.

Аз съм първият ресторантьор в музикантската ни фамилия, да, но това не е случайно. След всеки концерт с баща ми и майка ми приключвахме деня в някоя кръчмичка, от там и любовта ми към такъв тип заведения. От малка не си падам по шумните места и дискотеките. Обичам обстановка, в която можеш да чуеш човека до себе си и да се отпуснеш. Нашите не знаеха с какво съм се захванала, докато не отворих първия ресторант. Опасявах се, че ще се опитат да ме разубедят.

Тази Нова година си пожелах да бъде като предишната. Ако успея да си кажа същото след пет години, ще бъде чудесно. Няма нещо, което искам да променя коренно. Може би е време най-накрая да срещна голямата си любов. Иначе съм истинска щастливка.