Можем ли точно да определим сексуалната ориентация по външността? Някои могат, при това с плашеща точност

Можем ли точно да определим сексуалната ориентация по външността?

Някои могат, при това с плашеща точност. Изследване, проведено в началото на лятото, установи, че студентите с точност определят хетеро- или хомосексуални са хората, дори ако им бъдат показвани лица без каквито и да са контекстуални подсказвания. Достатъчни били само 50 милисекунди. Дори ако лицата са едва видими, пише американското издание "The Atlantic ".

Могат ли очите да издадат сексуалната ви ориентация?

Изследователи от Корнелския университет установиха, че разширяването на зеницата е добър метод да се определи сексуалността. Когато изследователите наблюдават очите ви, докато гледате еротично видео, това е значително по-малко неприятно, отколкото когато гледат в гениталиите ви. За науката методиката е полезна, защото тя може да привлече повече хора за изследване на сексуалността.

Могат ли тестовете с няколко варианта на отговори да определят сексуалната ви ориентация?

Малковероятно. В хода на изследванието за книгата си “Осъзнатият път към света” философът Джеймс Олсън разработил теория за контролиращата роля на мозъка в сексуалната ориентация. Теорията се основава на факта, че при голяма част от мъжете е активна лявата част на мозъка, а при болшинството жени – дясната, и че при много от хората, за които горният модел не важи -  са хомосексуални. Олсън казва:

“Когато дясното полушарие на мозъка управлява мисленето на мъжете, то вижда живота от гледна точка, типична за хетеросексуалните жени. Фактът, че човекът е мъж не променя гледната точка на неговия мозък, а тъкмо гледната точка на мозъка му променя сексуалността”.

Олсън твърди, че сексуалността се регулира от мозъка. Но той не може да потвърди, че контролиращата функция на мозъка напълно отговаря за сексуалността, тя по-скоро показва някои интересни корелации. Ученият предполага, че сексуалността, както и която и да е друга контролираща роля на мозъка, може да се повлиява от редица фактори, но не може да бъде променена напълно.

Поддава ли се на тълкувания сексуалността, за да може науката точно да я определи?

Разбира се. Науката тъкмо това и твърди. Изследванията показват, че макар разширяването на зениците по-скоро да съответства на сексуалните предпочитания при мъжете – както това е демонстрирано и в други изследвания – зениците на хетеросексуалните жени се разширяват повече и по-малко еднакво в отговор на изображения на хора от двата пола. Резултатът, макар и да не свидетелства за тайните на бисексуалността на хетеросексуалните жени, показва, че съществуват и неизвестни фактори, влияещи на сексуалната реакция. Учените отбелязват, че бисексуалните мъже са относителна рядкост, демонстрират по-малко реакция, отколкото хетеро- или хомосексуалните мъже.

Причините: Дясното полушарие, което е доминиращо при болшинството хетеросексуални жени, е по-комплексно и по-малко ограничено в сравнение с лявото полукълбо. Макар това също да не прави жените бисексуални, това може да добави по-голяма гъвкавост към обектите, които те възприемат като сексуално привлекателни. Последното обяснява защо повечето жени, отколкото мъже, се определят като бисексуални.

От друга страна, изследването открива, че сексуалната ориентация на жените се определя по-лесно, отколкото ориентацията при мъжете.

Ще продължи ли науката да се опитва да определи сексуалността ни?

Да. Докато културата ни се безпокои за сексуалните ни предпочитания, науката ще се занимава с проблемите около определяне на генетичните, хормоналните и неврологичните методи. За щастие, продължаваме да твърдим, че хомосексуалността не е нарушение или избор на начин на живот, и че тя не трябва и не следва да се коригира.

Един от изследователите по метода на “разширяването на зениците” казва, че резултатите от експериментите могат да се използват, за да се помогне на тези, които са се объркали в своята сексуалност, завършва изданието.