По време на Първата световна война Хес бил командир на Хитлер

Някои немски евреи се спасиха от холокоста, емигрирайки, други се скриха, а трети се бореха за живота си до освобождението им от нацистките концлагери. Но Ернст Хес дължи живота си лично на Адолф Хитлер.

Фюрерът заповядвал на есесовските си главорези да оставят на мира съдията-евреин, защото по време на Първата световна война Хес бил на фронта негов командир, пише британското издание"The Daily Mail".

Необикновената история на Хес е разказана от 86-годишната му дъщеря Урсула, след като вестник открил писмо, в което Хитлер заповядал “да не се преследва и да не се депортира” Гес.

Делото, заведено на негово име от дюселдорфското гестапо, включва и писмото на шефа на гестапо и СС Хенрих Химлер, от 27 август 1940 г., в което се казва,че Хес трябва да получи “защита по желание на Фюрера”.

Химлер се разпоредил да информират всички учреждения, че съдията “не бива да бъде тревожен по какъвто и да е начин”.

Интересно е, че Хес и окопните му другари, срещайки се през 1920 и 1930 г.,практически не си спомняли за Хитлер, когато той се превърнал във видна фигура в немската политика. За това Хес разказвал на дъщеря си.

Той й казвал, че бъдещият диктатор рядко общувал с хора и сред войниците нямал никакви приятели.

В последните години историците разобличиха нацисткия мит за героичните подвизи на Хитлер, който уж разнасял донесения от един окоп до друг под обстрел на противника.

В действителност, другите войници го смятали за “свиня от тила” – той обезпечавал връзката между щабоветена няколко мили от линията на фронта.

Роденият през 1890 г. Ернст Мориц Хес в началото на Първата световна война станал офицер от 2-ри Кралски Баварски пехотен полк. Именно в този полк постъпил като доброволец австрийският поданик Хитлер.

През 1936 г. в съответствие със закона, Хес бил принуден да зареже съдийството. В същата година той бил пребит от нацистите в дома си пред погледа на семейството.

През юни 1936 г. той помолил Хитлер да направи за него и дъщеря му изключение при прилагането на расовите закони.

В писмото си Хес написал: “За нас ярема на евреите и всеобщото презрение са духовна смърт”.

Гес получил копие на писмото, изпратено от Химлер в дюселдорфското гестапо, което известно време гарантирало живота му, но през 1941 г. го привикали в СС в Мюнхен.

Той показал писмото, но гестаповците му го взели и му казали, че от май 1941 г. особеното му положение е отменено, и той вече е “такъв евреин, каквито са всички”.

В резултат на това, до края на войната Хес работил като строител на казарми. След отнемането на писмото той избягал от смъртта благодарение на своя “привилегирован междурасов  брак” с протестантката Маргарет Хес.

Сестра му Берта, погрешно опирайки се на защитата на брат си, била умъртвена в газовата камера в Освиенцим.

Хес умрял във Франкфурт на 14 септември 1983 г., направил успешна кариера в следвоенна Западна Германия.