То е по инициатива на сдружение на производители в Розовата долина и е за защитено географско указание. В момента тече едномесечен срок, в който може да се приемат възражения на национално ниво и в случай че няма такива, заявлението ще бъде изпратено в Брюксел за разглеждане, предаде в. "Капитал"

Идеята да се защити името "българско розово масло" е на производители от района на Казанлък и Карлово. Те кандидатстват за защитено наименование за географско указание, което означава, че в случай че се стигне до вписване в европейския регистър, то ще може да бъде използвано само от производителите в този район. За да се постигне защита обаче, те ще трябва да докажат, че качествата на продукта на поне един етап от производството зависят от специфични условия в този регион.

В документите си производителите на розово масло твърдят, че отглежданата в този район "роза дамасцена" се влияе от климатичните и почвени особености на Розовата долина. В защитата още е описан и традиционен начин на производство на маслото. Производителите искат българското розово масло да може да се произвежда в райони във и около Казанлък, Павел баня, Карлово, Сопот, Стрелча, Клисура, Брацигово, Брегово, Твърдица, Чирпан и Стара Загора.

Вписването в европейския регистър на защитени наименования отнема години. При първия етап организациите на производителите трябва да кандидатстват пред националния орган, който в България е земеделското министерство. След преглед на документите той публикува и обявлението и дава едномесечен срок за разглеждането му. В момента тече именно такава процедура за розовото масло. В случай че в този срок дойдат възражения от производители извън очертания географски регион, те трябва да бъдат разгледани. Ако няма такива пък, агроминистерството изпраща в Брюксел документацията.

След като тя бъде прегледана, отново ще се обяви процедура по обществено обсъждане. При нея обаче могат да подават възражения единствено организации от други страни членки. Отново ако има такива, те трябва да бъдат разгледани, а финалът на процедурата е самото фактическо записване на продукта в еврорегистъра и обнародването на решението в Официалния вестник на ЕС.

Освен че се работи по регистриране на наименованието в еврорегистъра, се обмисля възможността и за въвеждането на стандарти за българското розово масло. Идеята е да се създаде отделен закон за розопроизводството, в който да бъдат вписани характеристики към продукта. В началото на месеца земеделският министър Мирослав Найденов потвърди, че се работи по тази тема, но не се ангажира със срок кога евентуално може да бъде предложен за гласуване такъв законопроект.

През тази година производителите съобщиха, че очакват увеличение на добивите от около 20%, като данните от кампанията по розобера показват и ръст на цените. Един килограм рози се изкупува за между 2.30 и 2.50 лв. при 1.70-1.80 лв. за миналата година. Големите преработватели също обявиха, че очакват добри цени на розовото масло на международните пазари.

В европейския регистър на защитените наименования присъства само един продукт от България - горноряховски суджук. В момента месопреработватели са подали искания и за вписването на други изделия - филе "Елена", кайсерован врат "Тракия", роле "Трапезица" и два вида пастърма - обикновена и кайзер от говеждо и биволско месо.