Ако осъзнаем и приемем равновесието, ако помним, че след светлината следва тъмнина, и че именно сезонът на растящата тъмнина носи плодовете и е награда за развитието, ще ви върви

Лятното слънцестоене – най-дългият ден и най-кратката нощ в годината. Това е и първият ден от лятото. За вещиците, езичниците и всички, които отбелязват природните цикли, това е времето, когато празнуваме светлината, знаейки, че количеството й ще започне да намалява и отново ще дойде нощта, пише "The Washington Post”. Смъртта ще дойде при всеки от нас, когато му дойде времето. Империите ще паднат. Надигащата се вълна може да възвиси всички кораби – но вълна, която се надига и надига, без да се снишава, все пак не е вълна, а бедствие.

Циклите на светлината и тъмнината, на ръста и смаляването – са част от живота. Те са вплетени в клетките ни, в костите, а ние забравяме за тях от страх да рискуваме. Затова ако циклите се допускат само до младостта и не приемат старостта, то ще се превърнем като злата кралица в Снежанка – ще изгубим всичко около нас в преследването на собственото безсмъртие. Ако очакваме безкраен ръст и разширяване, без съкращаване и ограничения, абсолютно грешим.

Ако осъзнаем и приемем равновесието, ако помним, че след светлината следва тъмнина, и че именно сезонът на растящата тъмнина носи плодовете и е награда за развитието, ще ви върви. Възрастта носи мъдрост. Градинарите знаят, че от разпада се получава много плодородна почва. Дори смъртта може да ни донесе по-дълбоко разбиране за скоротечната красота на живота.

Днес сме на кръстопът. Можем да продължим да храним необузданата алчност, разрушавайки основите на общностите  или можем да научим урока на природния цикъл: че всички сме взаимосвързани, и за да имаме успехи в живота, трябва да уважаваме равновесието, да споделяме придобитото и да пазим нишките на живота, които ни поддържат.

Днес трябва да се вслушаме в посланието на слънцестоенето: без тъмнина няма светлина. Без нощта няма ден. Обичайте това, което обичате – обичайте по-силно, неистово, защото това няма да продължи вечно. Отчитайте всеки миг – особено ценните, защото красотата помръква. Стремете се не към триумф, а към баланс, не към прав път напред, а към кръгов, който ще ни върне обратно към плодородната земя. Където е единственият ни постоянен избор и умение да обичаме.

Щастливо слънцестоене на всички!