20 години по-късно

Преди 20 години генералният щаб на българската армия е обзет от тайна иманярска треска. Мастити генерали, съветници и специалисти няколко направления се втурват водени от млада и красива екстрасенска в една подземна авантюра с неизвестен край.

Да си припомним: През 1991 г. невзрачното старопланинско селце Царичина се събужда една зимна сутрин във военна окупация. Втрещените жители наблюдават в почуда как войници и техника заемат центъра на селото и го ограждат с висока ограда. След това идват багери и се започва голямото копаене. Информация никаква. Въоръжената охрана не допуска любопитните.

Естествено, тръгват слухове и версии. първата е, че местен жител е доверил на военните местонахождението на съкровището на цар Самуил. После нещата тръгват в друга посока. В центъра на събитията застава контактьорката Елисавета Логинова, която убеждава генщаба на армията, че в недрата на планината е скрита гробницата на първото разумно същество населявало земята.

Логинова твърди, че контактува с предсталители на извънземна цивилизация и от тях получава информация и напътствия. Благодарение на тези “контакти” нещата взимат още по-фантастични измерения – гробницата всъщност била лаборатория, в която извънземните си правели генетични експерименти.

Самото същество било високо към 2.5 м и двуполово. Освен него в обекта можели да се намерят и артефакти, които да разкрият неподозирани научни открития.

Генералите сформират екип от млади, здрави и доверени офицери, които започват да дълбаят по указания на Логинова. Постепенно оформят спираловиден тунел с дължина около 160 м и дълбочина около 60 м. Работата периодично зацикля, което кара ръководния екип да се допитва до Ванга. От записите с пророчицата остава известна само репликата: “Не е маж, ни жена! Жута /жълта/ маймуна! Оти ви е!”.

На 12 май 1991 г. обекта е посетен от НЛО, видян от намиращите се в момента там военнослужещи. За всеки случай търсачите отиват и при друга пророчица – Слава Севрюкова, която няма популярността на Ванга, но притежава по-големи ясновидски способности. Тя ги предупреждава: “Действително там се намира една от вратите към Космоса, но не сме дорасли за тези открития. Има безценни послания, но са дълбоко скрити и идеално защитени! Недейте! Ще има жертви...виждам много пострадали...!”.

Няма кой да я чуе и работата продължава с подобаваща секретност. Близки на Севрюкова след време доверяват, че според нея находките от операцията включват двуметров каменен орел, полирано каменно кълбо, колона с неизвестна писменост, балсамирани мумии и капсула, в която се предполага, че има тяло на извънземно. По отношение на жертвите тръгват тревожни слухове – едни твърдят за трима загинали в шахтите, други ги увеличават до двадесет. Това, което се знае, е че през есента на 1992 г. следва паническо оттегляне.

Върху отвора на галерията са изсипани тонове бетон и операцията потъва в нечий сейф с гриф “строго секретно”. В чий обаче? Висшите военни и до ден дешен отричат да знаят нещо по въпроса. Тогавашният президент Жельо Желев също категорично отказва коментар. Военните министри от онова време Луджев и Сталийски единствено си приписват заслугата, че са прекратили операцията.

Според ангажираните със случая учени – геолози, археолози и историци, цялата работа е била една голяма глупост, а хвърлените близо 16 милиона народна пара са закопани в нищото. Аналогичен с Царичина е и сюжета и с другата авантюра – търсенето на гробницата на древноегипетската фараонка Бастет край Малко Търново. Може би някой ден ще разберем причините за това дълбоко засекретяване.

Те са най-малко три – първата, че наистина са отрити /и скрити/ тела и артефакти от извънземни, втората - някой е засекретил, за да прикрие подсъдна злоупотреба в особено големи размери, третата – намереното е било продадено, а се знае, че в иманярския бизнес находките от извънземен произход са хилядократно по-скъпи от което и да е човешко творение.