Джоко Росич е „вечния каубой на българското кино, любимец на всички поколения зрители, епоха, която никога не свършва”, заяви министърът на културата

Джоко Росич да бъде отличен с персонална пенсия предлага Вежди Рашидов. 

Министърът на културата мотивира предложението, заради изключителните му заслуги и безспорен принос към българското кино, , съобщиха от министерството.

Предложението ще бъде внесено и разгледано на заседание на Министерски съвет.

Преди две години Вежди Рашидов награди Джоко Росич с отличието „Златен век” на Министерството на културата. „От дете се възхищавам на Джоко Росич”, сподели тогава министърът.

„Като малки постоянно бяхме в кината – на индиански филми, и когато се появеше този великан, винаги няколко души се обаждаха: „Ето го, този е българин!”, припомни Вежди Рашидов. Той нарече Джоко Росич „вечния каубой на българското кино, любимец на всички поколения зрители, епоха, която никога не свършва”.

Джоко Росич отбелязва рождените си дни на 28 февруари, но всъщност е роден на 29-ти, което означава, че празникът му се случва веднъж на четири години. Тази година той ще отбележи 80-тия си юбилей, но, както сам казва: „ако се придържаме към календара, всъщност ставам на 20”.

Джоко Росич се гордее и с награждаването си в Будапеща – най-вече, защото за първи път е отличен чуждестранен актьор за принос към унгарското кино. „Не е важно, че съм аз”, с типичната си скромност казва Джоко. „Когато седях в Будапеща в огромната зала, където ми връчиха тази необичайна награда, си помислих: благодарен съм на всички тези талантливи български актьори, от които съм „откраднал” по нещо”.

Джоко Росич 17 години е работил в медиите, а по образование не е актьор, а икономист. „Е, щом 50 години продължавам да стоя в киното, значи не съм попаднал там случайно, макар и да съм се съмнявал”, отбелязва актьорът. „Уверих се, че съм мястото си, когато играх в унгарския филм „Под краката им свири вятърът”.

Джоко Росич се гордее, че преди 40 години писателят Павел Вежинов написал в сп. „Киноизкуство” за участието му във филма „Хроника на чувствата” на Любомир Шарланджиев следната критика: „Истински живее на екрана Джоко Росич”. „Тогава се зарекох никога да не изневеря на тази първа критика за мен и до ден-днешен да знаете, че като играя, го правя от сърце и „както си оно требе”, казва актьорът.

От българските филми му е особено скъп „При никого” на Иванка Гръбчева – може би и защото сравнявали изпълнението му като вуйчото с ролята в „Рицар без броня” на Апостол Карамитев – един от забележителните актьори, от които е „крал” по собствените му думи. „Откраднах” много и от други невероятни дарования в българското кино и театър - Константин Кисимов, Йордан Матев, Николай Бинев и много други. „Взимал” съм и после от големи чуждестранни актьори и режисьори."