Карловци ще си организират и конкурс за най-добро домашно произведено вино, реколта 2011 година.

Ритуалът тази година ще е в местността "Беш Бунар". Самодейци от село Климент ще веселят кмета и любителите на виното

В Карлово тази година ще зарязват лозята за Трифоновден на 4 февруари. Това съобщи Петя Найденова, шеф на дирекция "Хуманитарни и социални дейности" в местната община. Българската православна църква отбелязва Трифон Зарезан на 1 февруари. Денят на лозаря тази година е в сряда и затова в Карлово решиха да организират ритуала, както повелява традицията, в събота, на 4-и. Празнуването на Трифоновден е традиционен за Карлово. Зарязването на лозето ще започне в 11,00 часа в събота в местността "Беш Бунар". Кметът на общината д-р Емил Кабаиванов ще поведе в специално шествие свещеник и граждани към избраните лозя, където ще изпълнят обреда "зарязване". След това ще има общоградско веселие, в което ще участват самодейци от село Климент. Акцентът на програмата на певческата група ще бъде върху обичаите в семейството за този празник, обясни Петя Найденова.

Карловци ще си организират и конкурс за най-добро домашно произведено вино, реколта 2011 година. Осигурени са специални награди за първо, второ и трето място. Призовете ще са разделени - за най-качествено бяло и червено младо вино.

НА ТРИФОН ЗАРЕЗАН СГОТВЕТЕ ПЪЛНЕНА КОКОШКА

КАКЪВ ПРАЗНИК Е? Трифон Зарезан или Денят на лозаря е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар) или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

КАКЪВ Е ОБИЧАЯТ? Рано сутринта стопанката на къщата омесва хляб — пресен или квасник. Готви и кокошка, която по традиция трябва да напълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!". Царят отговаря на благословията с "Амин". След като стигне до дома си, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.