„Дупка в паркета” на Сашо Стоицов в Галерия Сариев ще насочи от днес в 19:00 часа вниманието и ще ни запознае с този емблематичен, но не дотолкова познат български творец от изкуството на Прехода. Изложбата цели да направи кратък опознавателен профил на автора чрез негови знакови произведения от началото на 80-те години на ХХ век, някои от тях непоказвани, до съвсем нови творби от 2011 година. Изложбата носи името на една от най-запомнящите се, скандална за времето си творба - „Дупка в паркета", 1989 година. Работата е правена за изложбата „11,11,89 в Благоевград и представя паркет с изрязана дупка в средата, според думите на автора интерпретираща „пробива в системата, паркетния комунизъм и уеснафяването”.

“Вече 30 години Сашо Стоицов присъства в изкуството някак безшумно, стъпвайки почти на пръсти, но понякога именно това ходене на пръсти оставя по-дълбоки следи. Няма друг автор от неговото поколение, който толкова се е променял и толкова е останал верен на себе си. На границата на 70-те и 80-те години на 20. век той се появява с големи фотореалистични композиции, които се отличават със своята хладна отстраненост. Самата техника – използване на фотоапарат, диапроектор, линия, лепенка, пръскане, изглежда почти богохулно във време, което възхвал
 ява силата на ръкотворчеството...", казва за твореца д-р Мария Василава.


След заминаването си за Ню Йорк през 1998 г., Сашо Стоицов се появява почти неочаквано в България с изложбите си „Природно“ в НХГ, 2004, и „Водопад“, 2005.
Те само на пръв поглед изглежда, че нямат нищо общо с предишното му развитие. Наистина материалът е различен – стереопорен картон, цветни хартии и скочове, които изграждат триизмерни форми-имитации на природни елементи. Към това се прибавят и нежно-небрежни рисунки с цветни моливи. Като цяло впечатлението е за минималистичност, но и за бутафорност. Една паралелна реалност, която много напомня портретите от серията „Програма“ именно в поставянето на граница между видимото и ирационалното.

Сашо Стоицов и сега се възползва от специфичното си, ненатрапчиво чувство за хумор, което някак по детски наивно си играе със света наоколо. Така и като на шега започва да пише своите кратки поеми върху табло за обяви в един нюйоркски бар, които се превръщат в проникновени наблюдения на околния живот без показно да претендират за това.

Промяната или по-скоро развитието му проличава и в съпоставянето на две работи „Дупка в паркета“, 1989 (паркет), и „Паркет“, 2011 (пенокартон). Първата е създадена в болезнената реалност в годината на прехода и символизира именно това – пробивът в системата и всички последствия от това. Втората е създадена в привидно уютната действителност на Ню Йорк и оставя вкус за нещо временно, маскирано в цветовете на клоунадата, но изначално обречено и преходно. Колкото по думите на автора тя да внася „ведрост от сегашното време“, в известен смисъл поставя под съмнение и него.

Самостоятелната изложба „Дупка в паркета” на Сашо Стоицов в Галерия Сариев освен едноименната работа, показва и събира други споменати творби от този период:голямоформатните живописни платна във фотореалистичен стил:“Едно семейство”, 1979, “Програма Андрей”, 1980, “Програма Братанов”, 1980.Четири от творбите в изложбата на Сашо Стоицов са правени през 2011 година като всички са изпълнени в пенокартон: „Паркет” - работа за стена, две „Поеми” и „Снимка” - бутафорна реплика на „Едно семейство” от 80-те.


Показването на творчесвото на Сашо Стоицов в контекста на неговото развитие от 80-те години на ХХ век до 2011 е част от политиката на галерията за представяне на българското съвременно изкуство като исторически процес за търсене на собствена територия. Политика, започнала с изложбата „На Ръб Идеалът” през 2009 година, посветена на 20 годишнината от създаването на емблематичната пловдивска авангардна група „Ръб”.