Започнаха Горещниците

Животът

15-07-2011, 11:25

Снимка:

Виолета Рускова © ВАРНАУТРЕ.БГ

Автор:

ВарнаУтре

Всичко от Автора

През тези три дни - 15, 16, 17 юли, не се извършва никаква селскостопанска дейност, не трябва да се пере и мие, не се пече и хляб.

Според народната вяра Горещници (15, 16, 17 юли) са най-горещите дни в годината.

В различните етнографски райони на България празниците носят различни имена - в Северна България ги наричат Чурлига, Пърлига и Марига. В южните части на страната - Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата от 15 до 20 юли се нарича Запалена или Опалена неделя. В Пиринско - Грамна неделя.

Тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките и огъня.

На всички празници посветени на светци покровители на градушките, грътевиците и пожарите се спазва строга забрана. Горещниците, които принадлежат към тази група не правят изключение. През тези три дни не се извършва никаква селскостопанска дейност, не трябва да се пере и мие, не се пече и хляб.

Поради страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата.

В някои райони на страната – вечерта на първия ден от Горещниците се гаси огъня в огнища. Подновяването на огъня става вечерта на 17 юли, съпроводено със специален обред. Пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън, и от него всяко домакинство подновява огъня в своето огнище.

В района на Северна България особено се тачи Света Марина. Денят на тази светица се чества на 17-и юли - последния ден от Горещниците.
Затова тя е наричана Марина-Огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките. Поради това тази светица може да я отнесем към групата на светците градушкари. Това са: Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия. Към празниците на гореспоменатите светци може да прибавим и празника Видовден.

Някъде гадаят какво ще е времето през първите месеци на годината, според това какви са трите дни от Горещниците - 15 юли на януари, 16 юли на февруари, а 17 юли на март.

Илинден

Цикълът на летните празници свързани с предпазвания от гръм и градушка завършва с деня на св. Пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 юли, а по стар стил на 2 август.

Според народното вярване св. Илия е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките.
Той обикаля небето със златна колесница с цел да убие ламята, която пасе житата. Св. Илия хвърля по нея огнени стрели - гръмотевици и светкавици. Ако има само светкавици, тогава хората казват, че това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата.

На този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия. Хората вярват, че на този ден морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия.
Ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво

На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.

На този ден празнуват всички с името (имената) Илиян ,Илия, Илин, Илина, Илинка, Илиана, Илко, Илка, Личо, Лина, Илияна.
Илинден се почита от кожарите, самарджиите, кожухарите и керемидарите. На този ден се устройват и селските сборове.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен