Това се случи на специална прессреща, организирана от ръководителя на ТМПЦ-Варна, с участието на актьори от трупата и представители на варненската журналистическа гилдия.

Целта на срещата по думите на директора бе да се предостави вярната информация за статуса на драматичната трупа, защото според г-н Славов медиите боравят с преиначена фактология, която не отговаря на действителността.

От предхождащата среща с медиите до последната ръководителят на ТМПЦ-Варна повтори вече известни факти за приходите на театъра, за изразходените предварително средства, за загубите, които „предприятието” има.

На срещата безмълвно присъстваха г-н Атанас Карапелев - главен счетоводител на ТМПЦ и г-жа Радка Николова - ръководител отдел „Човешки ресурси”.

„Водим диалог, но някои истини се видоизменят”, отчетливо изрази своята позиция директорът на ТМПЦ.

По въпроса за съкратените бройки внезапно г-н Славчо Славов предложи актьорите Христо Христов и Георги Велчовски да си подадат молби и да очакват от него назначение.

Според него решението за освобождаването им е било продиктувано от комисия, в която е участвал и артистичният директор на трупата г-н Пламен Димитров, който си запазил за себе си една щатна бройка на актьор.

По-късно по думите на Пламен Димитров ситуацията се оказва по-различна: Славчо Славов сам е направил избора за освобождаване на съответните артисти, съгласно процентните разписания на Министерството на културата.

Славов регламентира времето на срещата (40 минути), но всъщност избяга при въпросите на актьорите и журналистите, особено след скандалното му обвинение, че авторите на спечелелия проект към община Варна „Вуйчо Ваньо” отказали да дадат парите, за да се помогне на постановката „Бремен”.

По неговите думи проектът „Вуйчо Ваньо” е имал намерение да облагодетелствува авторите му: „ Защо едновременно ще получават заплати от държавата и ще получават хонорари по този проект?”.

Вероятно г-н Славов не е наясно, че всеки проект се характеризира с понятието авторско право за режисура, за сценография, за актьорско изпълнение.

Той обърка имената на режисьорите в тази постановка, като създаде впечатление, че актьорът Стоян Радев, който е председател на сдружение с идеална цел, което заедно с театъра ни работи върху общо представление под формата на кооппродукция, има намерение да удовлетвори частни лични интереси.

Това предизвика импулсивните реакции на актьорите и размяната на реплики между двете страни.

Г-н Славов не издържа на горещите страсти и напусна залата, без да се съобрази с обстоятелството, че той е свикал срещата с медиите и по този начин за пореден път показа своя особен темперамент, както и липса на уважение към хората, които искаха да дебатират.

Вероятно не издържа и на колективния вик „Оставка!”.

Преди интендантът да напусне безпардонно залата на сцена „Филиал”, актьорът Христо Христов се обърна към г-н Славов с думите:

„Никога няма да бъда в живота си мижитурка и няма да приема поканата Ви да се върна в театъра, независимо от причините, заради които съм изхвърлен! Вие може да се разберете с артистичния директор, със синдикалисти, с когото искате, отправяйки си един на друг обвинения, но преди да се реже, трябва да се мисли! Ще се върна в театъра с голямо удоволствие, но при друга ситуация, ситуацията, която ми предлагате, не е моята ситуация. Заявявам пред всички - продължавам да настоявам за Вашата оставка и за отмяна на решението за обединение на операта с драматичния театър. Това решение води до гибел и на двата института. Вие и хората, които ви назначиха, доведоха до смъртта на варненския театър!”

В момента, в който се спомена за бъдещия юбилей на театъра, г-н Славов предложи да се организира комитет по празнуването на юбилея, предложение напълно излишно в контекста на фона на липсата на комуникация между изпълнителите и настоящото ръководство.

Г-н Славов безславно напусна сцената  и постави поантата на своето харакири.

Той е отказал да подпише датата за премиера на мюзикала „Бремен” с основанието, че по представлението се е работило извън законовите изисквания за процес, на повереното му учреждение.

След него артистичният директор на театралната трупа г-н Пламен Димитров сподели с трупата и медиите: „Основно задължение на г-н Славчо Славов е да обезпечи финансово творческата програма на театъра до края на календарната година и календарния сезон, но той е в невъзможност да се справи с тази ситуация, тъй като не познава спецификата на нашата работа. Оказа се също, че той няма лични възможности да осигури обезпечаването на предстоящите проекти. Той отправи към мене лични нападки и се чувствам като обвиняем. Възразявам срещу подобно поведение! На тези глупости трябва да бъде даден точен отговор. Бях против съкращаването на човек от творческия състав на театъра. Дойде одит от МК и оцени работата на актьорите по персоналните им карти. Единственият актьор, който одитът посочи като неучастващ в спектакли, а получава заплата бе Георги Велчовски и те казаха, че това е недопустимо и изискаха неговото освобождаване. По отношение на Христо Христов не съм взимал решение за освобождението му, Славов нахлу в кабинета ми и каза, че съкращава двама души от съставите на опера и театър. Христо Христов бе задраскан от Славчо Славов. Не знам на какъв принцип. В момента Славчо Славов има правомощията да сключва договори с МК, така че моите правомощия са сведени до минимум. Моята бройка на актьор е блокирана, направих предположение на Славов да ме назначи на половин щатна бройка. Премиерният спектакъл на „Бремен” е включен в предложената от мен програма, той изключи заглавието „Бремен”, което значи, че няма да има премиера. Бих му задал въпроса: каква ще е маркетинговата стратегия и реклама на ТМПЦ при условие, че целият отдел е извън щата?”

Оказва се, че г-н Славов е поел ангажиментите да отговаря за продажбата на билетите.

Проблемите на ТМПЦ-Варна са на дневен ред, въпросите остават без отговор.

Струва ми се, че най-важният въпрос в този случай е: какво е отношението на културното министерство в този конфликт и защо натоварените с разгръщането на реформата не проявят мъжество и да предложат изход, осмислящ живота на актьорите ни в театъра?