„Отдавна исках да направя филм за войната и сякаш всичко вече е казано, но колкото повече се отдалечаваме от войната, сякаш виждаме истинското й лице”, сподели днес Владимир Есинов.

„Аз обичам руското кино и затова съм безкрайно претенциозен, когато го гледам... Володя, поздравявам те и благодаря”, каза днес Джоко Росич на Владимир Есинов, продуцент на „Рябинов валс”.

„Когато дойдох преди години, за първи път на фестивала във Варна, аз останах поразен, че българите така трепетно се интересуват от руското кино. Винаги разказвам това в Русия”, каза днес Есинов.

„Отдавна исках да направя филм за войната и сякаш всичко вече е казано, но колкото повече се отдалечаваме от войната, сякаш виждаме истинското й лице”, сподели днес Владимир Есинов. „Попадна ми вестник, около 60 г., след войната, за жени сапьорки, които са били наградени за заслугите си”, сподели продуцентът за идеята за „Рябинов валс”.

„Изпратих оператор и режисьор, за да разпитат живите. Това стана през 2004-2005 г., те вече бяха 80-годишни баби – съвършено мили, непринудени жени, които са направили много. Те са истински герои и както винаги, не се представят като такива, не се изтъкват”, разказва Есинов.

Екипът е записал над 10 часа материал от разговорите с очевидците във Вологодска област, от който по-късно са направили и документален филм, заедно с игралния. Актьорите споделят, че са гледали по няколко пъти документалните записи, за да разберат героите си.

„Поканихме жените на премиерата, някои от тях вече не са живи...такъв е животът, хората си отиват. Интересно беше да се видят лицата на жените в залата, гледахме как те гледат екрана”, разказва руският продуцент.

За прекрасната игра на младата актриса, родена през 1987 г., която влиза в ролята на Полина, Есинов разказва: “Дълго търсихме подходяща актриса за главната роля, имаше и много професионални, със стаж.

В последната секунда обаче попаднахме на Карина Андоленко. Тя тъкмо завършваше училище, в класа на Константин Райкин. Това беше дебютната й филмова роля. Сега направо ми е жал за нея – много я търсят и се снима навсякъде”.

Есинов обясни, че е държал да направи филма такъв, че да изглежда съветски. Дори композиторът трябва да е от съветската епоха. Изборът спира на композитора Евгений Дога, който приел предложението, след като прочел сценария и казал ”Най-после ще напиша музика с огромно удоволствие”. „Мисля, че той композира музиката, не за пари, а за идеята”, казва продуцентът.

„Снимахме в затънтено селце, на 6 км от Ростов, в Ярославска област, на 200 км от Москва. Въпреки техническите сложности екипът успя да се справи. Първият снимачен ден трябваше да е 1-ви юни. Тогава техниката пристигаше на върха, където е селото – намираше се на малък хълм. Но всички изведнъж спряха – това е ужасно суеверие за филм. Трактори трябваше да теглят техниката, направо екстремална ситуация. Наложи се да построим нов път, изсипахме десетина камиона чакъл. Нямаше прилични условия за работа, но актьорите ставаха всеки ден в 4 сутринта, в 8 бяхме на снимачната площадка и те успяваха да се върнат вечерта в Москва, за да играят там в постановки”, разказа продуцентът.

В запустялото село само в 2-3 къщи живеели хора. Екипът ги е поканил на премиерата и те с радост и ентусиазъм са отишли. Задавали са десетки въпроси на Карина Андоленко след прожекцията.

Андроленко не е отишла на бала си, защото е била на снимки за филма. Екипът обаче й е осигурил импровизиран абитуриентски бал.

С тъга, Владимир Есинов сподели, че в Русия такива филми не се харесват. В Москва хората дори не са повярвали, че това е истина, въпреки документалните кадри, които екипът после е подарил на Вологодския музей и архив. Извън столицата обаче, „Рябинов валс” е приет много добре. Въпреки това, руските телевизии не искат да излъчат филма.

“Когато гледаш очите на тези жени, разказващи историята, няма как да не им повярваш.”, споделя продуцентът – „Когато правихме филма, за нас беше важно да кажем истината. Разбира се, има измислица, но повечето от разказаното наистина е факт. Това наистина се е случило. Моите режисьори (Александър Смирнов и Альона Семьонова) няколко пъти гледаха документалните кадри. Дори момиченцата, които играят във филма, са ученички в горните класове на гимназията в Ростов”.

Руският гост сподели, че е имал перипетии с финансирането, защото Министерството на културата в страната не обича подобни филмови теми. Министерството на печата и на телевизионното разпространение е дало 50% от средствата, което е крайно недостатъчна сума, за такъв проект. Освен това, когато селекционерът на МФФ „Любовта е лудост” – Александър Грозев, харесал филма и го поканил да участва не фестивала, „Рябинов валс”, който е заснет на high definition, е трябвало да бъде прехвърлен на филмова лента 35 mm, която е за голям екран. Това са още много средства.

„Министерството ни отказа, но това са някакви вятърни мелници, а кой тръгва срещу тях. За мен сте важни вие – зрителите! Благодарен съм ви за всичко. Питаха ме вчера, как е минала премиерата в България. Отговорих им със съобщение по телефона от само една дума: „Супер!” Благодаря ви, че го гледахте и казахте тези мили думи, ще предам всичко на снимачната група”, сподели трогнат продуцентът и завърши:

„Може би България и Русия някой ден ще направят съвместен проект. Ние, двата народа, имаме много общо помежду си. Трябва да направим филм за общите неща, за да бъде искрено, а не просто филм, който да е копродукция между двете страни. Когато се появи идеята, ще се появи и филмът”.

„Рябинов валс” е получил 3 големи международни награди на различни фестивали. Отделно младите актьори в главните роли  Карина Андоленко и Леонид Бичевин са получавали награди за играта си.

Филмът „Рябинов валс” („Рябиновый Вальс”, 2009 г.) беше излъчен снощи в зала 1 на ФКЦ в рамките на МФФ „Любовта е лудост” и трогна публиката с невероятната история, кинематография и актьорска игра.

Единственото, което развали удоволствието на зрителите, беше ужасно изнервящият моментен превод на мъжки монотонен глас, който не се справи с превода дори на ½ от репликите, а тези, които успя да предаде, бяха със закъснение... Както коментираха в публиката: „Филмът беше прекрасен, навярно щеше да стане един от любимите ми, ако не беше ужасният превод” .

Това не беше проблем само за този филм, а за всички чуждестранни на фестивала. Няма какво повече да коментираме темата, надяваме се през 2011-та някой да се сети за български субтитри.