Той се казва Илия Илиев и освен за двете си деца, като доброволен приемен родител се грижи и за 13-годишно момиче /по чл. 26 от Закона за закрила на детето/.

"Имам дъщеря на 15 г. и син на 11 г. Подадох молба за детски. В отговор получих заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане” - Добрич, от 30 януари 2009 г., с която се отказва месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца. Причината - надвишаване на определения в нормативната уредба средно месечен доход на член от семейството. 

Ръководителят на институцията мотивира отказа си, като при изчисляване на годишния ми доход включва като доход сумата, която ДАСП дава за отглеждане на приемното дете /тя е строго определена единствено и само за издръжката му/, а когато определя средномесечния ми доход го изключва от броя на членовете на семейството", разказа приемният родител.

Липсата на логика го провокира той да търси правата си в съда.  Административният съд в Добрич отменя заповедта на дирекцията, а наскоро решението на магистратите е влязло в сила, след като е било потвърдено от Върховния административен съд.

"Обръщам се към медиите, защото съм безкрайно разочарован от отношението на ДАСП. Потвърждаването на правдата ми коства много нерви и загуба на време и средства. България е от малкото страни в ЕС, в която няма т.н. детски съдилища и поради това в случаи като този родителите заплащат всички такси на държавата при воденото на дела срещу нередностите в същата тази държава.

Същевременно изразходвания ресурс, като загуба на работно време и пари в конкретния спор от страна на ДАСП, както при всички подобни случаи са за сметка на данъкоплатците. Неприятното е, че тази ситуация е на всички нива.

За да спестим средства на държавата и да не водим нескончаеми дела, предложих  в писмо от 13 ноември м.г. до директора на Агенцията да оттеглят касационната си жалба пред Върховен административен съд. За съжаление отговора на г-н Ивайло Иванов беше категоричен – ще решава съда. Бих задал въпроса: Ако бях загубил делото, щях да си платя разходите по него, включително и тези на ДАСП, в обратния вариант обаче разходите се поемат от държавата, т.е. от всички нас като данъкоплатци, което ме води до мисълта,  че това може да се повтаря безнаказано до безкрайност.

Потвърждение за това е наскоро спечеленото дело от аспирантите за признаването им за студенти. От друга страна съчувствам и на социалните работници по места, които вероятно в стремежа си да не сбъркат отиват до  крайности. Висшестоящият орган - ДАСП,  според мен би трябвало да е на по-голяма висота, защото законът и правилникът за приложение са писани от неговите експерти", споделя Илиев.

Той е категоричен, че е сбъркана изцяло логиката при отпускане на помощи за деца и смята, че тази сума трябва да бъде предоставяна като надбавки, стимулиращи раждаемостта и отглеждането на деца в семейна среда, а не като помощи, така както е в цяла Европа - без доказване на доходи, без ежегодни молби, бележки и т.н.

"Дирекция "Социално подпомагане" няма реална представа за финансовото състояние на дадено семейство, защото взема предвид дохода му за една година назад. Така тя предоставя помощи за минал период, когато семейството е имало нужда от тези средства. Но към момента на получаване на парите, може да е отпаднала тази необходимост. Възможно е да се получат периоди на недоимък, а да се предоставят пари, когато семейството е решило проблемите си", подчертава още Илиев.