Със седмия си студиен албум Еминем най-накрая си връща формата - груба, искрена, изпълнена с насилие и често болка, но това е познатият уникален стил, накарал милиони фенове по цял свят да се редят на опашки за новата продукция на рапъра.

След последния си албум от 2009 г. "Relapse", който беше тотален провал, много от почитателите му започнаха да се чудят, дали спряганият за един от най-талантливите рапъри ще се завърне някога.

"Relapse" беше описан от феновете и критиците, като "болезнен за слушане".
След 4-годишната битка на Еминем с наркотиците резултатът беше албум, изпълнен с уморени обиди, образи на насилие, без остроумие, чувство за хумор и нещо запомнящо се.

Дори самият Еминем сега нарича предния си албум в рими от новия "боклук".

Това, с което се завръща Еминем сега са най-добрите елементи, които го направиха такъв новаторски рапър, когато направи дебюта си преди десет години: болен, но оживен хумор; умни и замислени текстове с велики истории в тях.
В песните има по-малко от Слим Шейди и повече от Маршъл Медърс, отколкото някога сме виждали досега и се оказва, че това е добро решение.

Както и в няколко песни от предишния албум, Еминем разкрива и в "Recovery" за болезнената си битка с наркотиците, но по по-личен и по-впечатляващ начин.

В увлекателната песен "Going Through Changes" Еминем разказва за нещастието, което е преживял - скръбта по убийството на рапъра и най-добър приятел Pfoof (с когото са израстнали и бяха в групата D-12); Еминем с размътена от лекарствата глава и омразата към себе си, докато дъщеричката му гледа как се разпада пред очите й:

"Yeah dad's in a bad mood. He's always snappin at you/Marshall, what's happened that you/can't stop with these pills and your fallin off with yer skills and your own fans are laughing at you?"

("Да, татко е в лошо настроение. Той винаги те удря/ Маршал, какво е станало, че ти/ не можеш да спреш с тези хапчета и уменията ти изчезнаха и собствените ти фенове сега ти се присмиват?")

"You're Never Over" е отдаване на почит към Pfoof, в което той е описан като ангел пазител.

Най-добрите песни от албума се ровят в размирната психика на Еминем.
В "Talking 2 Myself ("Говоря със себе си") той се ядосва на себе си за ревността си към рапърите, които са го засенчили (като Лил Уейн и Канйе Уест), докато някогашният рапър се е превърнал в пияница и наркоман.

В "25 to Life" ("От 25 до доживотна") той атакува любовта na живота си, която го измъчва за последен път. Този път не става дум за Ким, бившата му съпруга и обичайна мишена, а за хип хоп музиката.

"Space Bound" е тревожна, но и завладяваща песен за фатално привличане.

Невероятната "Love the Way You Lie" разказва за бурна и агресивна връзка, а участието на Риана, която изпълнява припева, я прави дори по-трогателна.

Историите, които Еминем разказва с характерния увлекателен стил, са остри като бръснач и дори засенчват съвместната песен с Лил Уейн "No love".

Макар че има участие на лудата, жестока страна на Еминем, Слим Шейди в албума, най вече в "White Trash Party" ("Партни на бели боклуци"), в това CD Еминем вече не е онзи рапър, който изпя "Without Me" и "The Real Slim Shady". Тук Слим Шейди е по-скоро карикатура.

Според заклетите фенове с "Recovery" 38-годишният рапър не само се възстановява, а и става по-добър.